Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
Момъкът беше в открито море, когато слуховете за проблемите му стигнаха до брат му. За вечна печал на Гейбриъл целият този ужасен период свърши с гибелта на Джери. Гейбриъл смяташе, че отговорността за тази смърт е негова. Не трябваше да изпуска Джери от поглед, а точно това се случи, защото мисълта за Мадлин го беше обсебила.
Още повече, че при цялата страст помежду им Мадлин отхвърли собственическата му претенция и предпочете да избяга от Англия, вместо да се изправи лице в лице с него. Огненият му бяс се беше превърнал в смразяващ и неумолим гняв. Понеже вярваше в съдбата, той знаеше, че някой ден Мадлин отново ще му падне в ръцете и се беше заклел да й отмъсти — на нея, която първо плени душата му, а после избяга, защото… о, причината не беше в хазарта. Тя се уплаши. Плашеше я всеки мъж, когото тя не можеше да управлява и контролира.
Гейбриъл изхлузи шалчето си и го хвърли на купа с мръсно бельо.
— Тогава сваляй ризата и го раздавай по-бързо. Първият звънец за вечеря скоро ще удари, а ти искаш да си там, за да видиш играчите. — Макалистър събра бельото и отиде в съблекалнята, после се върна с изгладена риза. — Трябваше да се досетя, че тая жена ще отклони мислите ти от отмъщението.
— Имаш предвид, че съм слабак, а? — Гейбриъл се ухили насмешливо и облече ризата.
— Слаб си като агънце, ако позволиш на оная ламя да те докопа в ноктите си.
— Опитвах се да я прогоня. — Усмивката на Гейбриъл се стопи. — Това място не е за жени.
Тук Макалистър беше съгласен:
— Жените са плъзнали навсякъде. Прислужнички и дами щъкат където им падне и пискливите им гласчета не млъкват. „Откъде да намеря ютия“, „Как да запаля огъня“. Не знам защо Ръмбилоу е позволил на жени да присъстват на играта!
— Защо е настоял, искаш да кажеш.
— Не ми харесва тая работа.
— И на мен.
Ръмбилоу беше изпечен мошеник, но нито Макалистър, нито Гейбриъл разбираха присъствието на цели семейства на една толкова важна игра.
— Дали ще използва объркването, създадено от приема, за да мами? Дали ще отвлече някое момиче?… Запознах се с някоя си лейди Тамзин, много красива, много невинна. Неговият тип момиче.
— Без съмнение някаква глупачка, щом и тя го харесва.
— Не съм казал подобно нещо. За момент беше заслепена от чара му, но веднага се опомни, щом вниманието му се пренасочи другаде. — На Гейбриъл много му беше допаднал войнственият хъс на девойчето. — Майка й е тази, която го иска за зет.
— Жени — изсумтя Макалистър. — Не виждат кой струва и кой не.
— Същото важеше и за Джери — мрачно каза Гейбриъл.
— Не — грубо отсече Макалистър, докато закрепяше яката на господаря си. — Не важеше. — Макалистър нямаше навик да плюе върху човешката глупост, особено когато ставаше въпрос за обичния брат на Гейбриъл. — Още една причина да си гледаш мисията и да не се занимаваш с женското празноглавие.
— Ти пак ли ще ми надуваш главата с Мадлин? — въздъхна Гейбриъл. — Първо опитах да я стресна със заплахи, после се опитах да я шокирам чрез прелъстяване.
— Това е най-идиотският план, който някога съм чувал. — Макалистър посочи с брадичка към леглото. — Да не мислиш, че ще ти избяга, след като я задоволиш?
— Последния път това проработи.
Макалистър го зяпна с ръце на кръста си.
— Добре де — призна си Гейбриъл. — Днес си загубих ума.
— Това редовно ти се случваше с нея. Защо си мислел, че днес ще е различно?
Гейбриъл се втренчи в камериера си без да го вижда. Той се взираше в миналото и по-специално в онази нощ в Алмак.
Той се облегна на стената и гръбнакът му се отпусна блажено. Беше свършил това, за което беше дошъл. Беше си спечелил състояние и вече беше независим от подаянията на бъдещата си съпруга. За него това беше въпрос на гордост. Вярно, че беше зестрогонец… но не и с Мадлин. Нямаше да бъде съпруг на конци, нямаше да бъде играчка, която взимат и захвърлят когато си поискат, и я милват по главата, щеше да бъде господар в собствения си дом и равностоен партньор в брака.
Затова я чакаше. Да й сподели триумфа си. Да й оправи смачканата перушина — защото фасонът и щеше да е смачкан. За времето, през което я опозна и се влюби в нея, той оцени характера й. Тя живееше, за да командва другите като на парад. Този развой на събитията нямаше да й хареса.
Но пръстенът беше на ръката й, обявлението за годежа им беше излязло в Таймс, а датата беше насрочена. След три седмици щеше да е негова. Макар и не достатъчно скоро, но щеше да бъде негова.
Когато пристигна, тя се понесе с величието и красотата на египетска кралица. Носеше великолепна рокля от розова коприна, която обгръщаше тялото й като любовник. Черната й коса беше вдигната на висок кок, от който стърчаха няколко големи розови пера. Брадичката й беше вирната прекалено дръзко, раменете й бяха изправени като на войник, пристъпваше с бавни, големи крачки… и май залиташе.