Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
— Не и с мистър Ръмбилоу. — Тамзин вирна брадичка с изненадващо упорство.
— Абсолютно не — решително отсече Мадлин. — Но освен него има и други господа. Подходящи ухажори са синовете на комарджиите. Знаеш какви са бащите им — лордове и богаташи.
— Да — кимна Тамзин.
— Избери си един. Омагьосай го. Виж колко е лесно. Дадеш ли им да разберат, че от униние си преминала към веселие, всички те ще се тълпят около теб. — Момичето отново започна да клюмва и Мадлин побърза да добави: — Няма истински да се забавляваш, разбира се, но ще създадеш такова впечатление и никой няма да се усъмни.
— Вярно е — Тамзин се разведри.
— Сега си слагай ръкавиците и да отиваме при мамчето.
Двете млади дами излязоха в коридора и отидоха в спалнята на лорд и лейди Табард, където камериерката стягаше набитата фигура на господарката си в тясна премяна. Десенът на роклята — едри кичести рози — напомни на Мадлин за тапицерията на столовете в гостната на мистър Ръмбилоу. Тя дискретно отклони поглед.
Лейди Табард погледна Тамзин и изкряка като пиле, изправено пред брадвата на фермера.
— Тамзин Ивлин Мери Чарлфорд, какво се е случило с новия ти копринен костюм?
Красивата руменина се оттече от страните на девойката, която сведе поглед към роклята си.
— Не ти ли харесва? Мис Де Лейси искаше да ми придаде континентален блясък.
— Континентален блясък? — Пълната шия и кръглото лице на лейди Табард пламнаха. — Мис Де Лейси, не бих нарекла точно това „континентален блясък“!
Мадлин си придаде доволен вид и отговори:
— Знам, че ме изпитвахте, лейди Табард, но на секундата разбрах желанията ви, когато открих толкова много сребърна кордела сред нещата на лейди Тамзин.
Лейди Табард се оцъкли срещу фльонгата над коляното на завареницата и.
— Какво?
— Права бяхте, разбира се. Подобни решения са последният вик на модата в цяла Европа, но откакто съм в родината, не съм видяла нито една млада дама да се носи така.
— Зипора, ти какво мислиш? — прогърмя лейди Табард.
Зипора се сви:
— Лейди Табард, никога не бих предложила подобно нещо!
— Разбира се, че не — почтително изрече Мадлин. — Безупречна камериерка като вас знае, че такова нововъведение е само за младата дебютантка, а не за дамата с утвърден стил, каквато е лейди Табард. Трябва да добавя, че господарката ви има превъзходен вкус. — Мадлин се зачуди дали няма да я порази гръм заради огромната лъжа. — Лейди Тамзин ще въведе нова мода сред младите дами от елита.
Последното уверение най-сетне даде резултат. Лейди Табард се отдръпна, огледа роклята от глава до пети и изсумтя.
— Да. Да. Виждам какво имаш предвид. Доста е шик.
— Нали? — Тамзин колебливо се усмихна на мащехата си.
Лейди Табард вдигна вежди, устните й потръпнаха и за момент сякаш отговориха на кратката усмивка. После обаче веждите й се свъсиха и тя строго смъмри завареницата си:
— Не се възгордявай, млада госпожице. Въвеждането на нова мода сред елита е доста сериозна отговорност за пеленаче като теб.
— Да, госпожо — отвърна Тамзин с нужната доза смирение.
Лейди Табард огледа костюма на Мадлин, вечерна рокля от толкова наситено зелен плат, че изглеждаше почти черна. Единствената й украса се състоеше от зелен ширит около скромното деколте. Когато Мадлин се скара на Елинор, че си е ушила подобно нещо, отговорът беше, че това е дреха подходяща за компаньонка на благородна дама.
Очевидно лейди Табард беше на същото мнение, защото кимна одобрително.
— Това е друга работа. Напълно приемливо. Струва ми се, мис Де Лейси, че ако научите къде ви е мястото, и се обличате по съответния начин, ще останете с лейди Тамзин много, много дълго.
Никаква земна сила не бе в състояние да задържи Мадлин по-дълго от необходимото, за да намери баща си и да го убеди да се прибере вкъщи. Не и след волностите, които си позволи с Гейбриъл в спалнята му.
За нещастие щеше да го види тази вечер. Дано баща й да дойде час по-скоро.
Но нищо в смирената поза не издаваше урагана, който бушуваше в нея.
— Благодаря ви за щедростта, лейди Табард.
— Няма защо. — Лейди Табард взе ветрилото си. — Да слизаме на вечеря.
Ръмбилоу, както се наричаше сега, изпитваше почти осезаема сладост, докато оглеждаше гостната. Свещите осветяваха огромното удобно помещение. Тук бяха събрани деветима мъже, които бяха толкова запалени по комара, че не виждаха опасността, грозяща семействата им. По нареждане на Ръмбилоу тези мъже водеха на „веселба в провинцията“ жените си и децата си на възраст за женене.
Ръмбилоу не спираше да се удивлява от лековерието на богатите.