Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
— Чудя се защо лорд Магнус се бави.
— Не зная. — Макалистър изчетка сакото на господаря си. — Но зная, че тя те разсейва.
— Мадлин ли? — Гейбриъл се сети за скорошната сцена, в която той я държеше в прегръдките си и й доказваше, че тя все още го желае. Впрочем сцената доказваше, че й той я желае, но Гейбриъл открай време си го знаеше. — О, да. Гарантирам ти, че ще ме разсее. А аз ще се наслаждавам на всяка секунда.
Макалистър се отдръпна и го изгледа скептично.
— Какво искаш от момата?
— Възмездие. Възмездие за претърпяното унижение. Възмездие за годините, в които тя трябваше да е до мен. — Мадлин отново щеше да бъде негова. Щеше да му се отдаде без остатък, а когато това станеше… Той бръкна в чантата си и извади дамска ръкавица, пожълтяла от времето и протрита от постоянното разнасяне.
Макалистър също я погледна, позна на кого е и добре схвана символичното й значение.
— Брат ти…
— Наистина ли вярваш, че няма да отмъстя за смъртта на Джери?
— Не — задави се Макалистър.
— Не. Ще си отмъстя на Ръмбилоу. Но освен това ще накарам Мадлин прескъпо да си плати. — С усмивка, която не вещаеше нищо добро за нея, Гейбриъл добави: — Тя ще внесе сладост в живота ми.
8
Мадлин гордо сключи ръце, докато оглеждаше творението си.
Светлината блещукаше по синьозелената рокля на Тамзин, придавайки на тъканта пищност, мекота и цвят, надминати само от искрящата сребърна кордела, промушена под подгъва и под деколтето, която повдигаше и събираше полата точно над коляното. Мадлин беше пришила сребърната фльонга над най-съсипаното място, а в центъра й беше прикрепила искрящо червена роза. Под роклята Тамзин носеше най-хубавата си, украсена с парчета бял сатен и дантела ленена фуста, която беше толкова тънка, че при всяко движение бледата кожа прозираше под нея.
— Какво мислиш? — Тамзин се втренчи в огледалото и загрижено докосна корделата.
— За роклята ли? Перфектна е. Толкова е различна, че никой няма да се досети, че това е спешна поправка. Въздействието й е неуловимо… повечето момичета ще носят прозрачни рокли или ще са намокрили полите си. С твоята хубост и това коляно, което ту се показва, ту не, ще ги сложиш в малкото си джобче.
— Наистина ли? — Тамзин грейна. — Така ли мислиш?
— Никога не греша, когато предричам светски успех, а теб те чака триумф. — Мадлин се надяваше, че говори истината. Нужно й беше нещо, което да я отвлече от задаващото се бедствие. Бедствие на име Гейбриъл.
Тамзин сама си беше направила прическа и сега отмяташе глава, а русите къдрици танцуваха около пухкавите й страни.
— Но… — започна тя.
За Мадлин лицето на момичето беше отворена книга.
— Но какво ще стане с истинския ти любим? Честно ли е да излезеш и да се забавляваш, когато него го няма?
Тамзин се обърна и сграбчи ръцете й.
— Знаех си, че ще разбереш какво изпитвам. Надарена си с проницателност.
Да, Мадлин беше надарена с проницателност — за жена, която очевидно беше луда. Смахната. След четиригодишно изгнание и какви ли не перипетии беше паднала в право в капана, от който беше избягала, и то без никакъв протест. Смяташе, че ще успее да види Гейбриъл, да разговаря с Гейбриъл, да се държи с Гейбриъл почтително и резервирано. В крайна сметка имаше четири години да се дистанцира от онази безумна страст, от онова любовно изобилие. А вместо това… вместо това му беше позволила да я докосне.
Какво би могла да посъветва Тамзин? Да бяга от любовта като дявол от тамян? Не оставяй любовта да те сграбчи в ноктите си, иначе те чака вечна мъка?
Но не. Мадлин трябваше да бъде разумна. Страданията й нямаше непременно да говорят нещо на Тамзин. Не и ако зависеше от самата Мадлин — а от кой друг да зависи?
— Няма да пропускаш дори танц, ще играеш на шаради, ще яздиш и ще се разхождаш с други млади дами и господа, но двете с теб знаем, че подобни занимания не носят истинско, дълготрайно удовлетворение. Разговорите, водени от все сърце и дългите, тихи вечери с любимия са изпълнени с истински смисъл. — Мадлин не можеше да повярва, че ги бръщолеви такива, но не се изненада, когато девойката закима енергично:
— Да, съгласна съм.
— Точно както богатство и титла не правят един мъж важен. Добро сърце и благороден нрав — това са изискванията.
— Да! Именно! — Ентусиазмът на момичето беше заразителен.
— Въпреки това искам на този прием да флиртуваш всякак със знатните и богати джентълмени.