Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
Той се отдели от стената. Знаеше. Тя вече знаеше. Вреше и кипеше от яд. Не беше очаквал това.
Отначало тя не го видя и той впери поглед в нея. Името на вечната игра беше „А сега Мадлин ще ме погледне“.
Резултатът не закъсня. Сложната й прическа описа четвърт кръг и тя го открои на фона на стената. Втренчи се в него без помен от усмивка. После се обърна и каза нещо на Елинор. Горката малка Елинор, която се опита да удържи братовчедка си, полагайки ръка на рамото й. Мадлин се отърси от допира и закрачи към Гейбриъл.
Гневът на Гейбриъл също пламна. Той се приготви за битка — но си правеше сметка, че тази битка ще се състои в някоя празна гостна или в сумрачните градини. Изобщо не си беше представял, че Мадлин ще започне сражението в балната зала пред очите на всички с плесница по лицето му и ще го приключи с разваления им годеж.
При спомена за онази сцена в гърдите му се надигна студен, чист, ободряващ гняв и Гейбриъл изрече гласно:
— С нея също имам сметки за уреждане.
— Едно по едно. — Макалистър му подаде надипленото колосано шалче.
Гейбриъл го пое безмълвно и го оформи на възел, наречен „водопад“. Първия път не успя. Опита с друго шалче. Упорстваше — в завързването на шалчето, в отмъщението. Ще си отмъсти на Ръмбилоу. И на Мадлин.
— Разбра ли къде ще се състои играта?
— Във вдовишката къща, която е отделена от централната сграда.
Логично. Каквото и да беше замислил Ръмбилоу, жертвите му трябваше да са безпомощни. Най-сетне доволен от възела, Гейбриъл разгледа шалчето си в огледалото.
— Довечера ще отидеш и ще я инспектираш.
— Ще опитам, но те предупреждавам — Ръмбилоу има цяла армия наемници, които патрулират наоколо. Един поглед през прозореца и за малко да ме докопат.
Гейбриъл сви рамене, облечени в тъмносиня жилетка, обточена със златен кант, и попита:
— Готви се за неприятности, а?
— Или ги създава. — Макалистър помогна на господаря си с обличането на излятото по тялото сако. — Просто съм любопитен: защо попита тая фръцла дали познава Ръмбилоу?
— Готов съм да се закълна се, че той я познава.
— Но го отрича? Още палячовщини. Нищо добро не ни чака. — Макалистър размисли. — Прилича на братовчедка си. Може би той познава другата Де Лейси.
— Мади се прави на братовчедка си. — Гейбриъл се наслади докрай на ужаса, изписан по лицето на верния му слуга. — И се преструва, че е компаньонка на лейди Тамзин, за да спре баща си от участие в играта.
— Нищичко не вдявам.
— Всъщност е доста логично. Лорд Магнус вече я е съсипал с облога си срещу Найт. Сега Мадлин е убедена, че той ще се опита да й се реваншира с друга игра на хазарт, а баща й зависи от късмета си, не от превъзходните си картоиграчески си умения.
— Тогава да пристигне като херцогиня и да му каже… — Дори войнственият Макалистър разбра затруднението й.
— Ако пристигне като себе си, ще стане обект на публично внимание, а ако каже на баща си да не участва в играта, гордостта ще го задължи да остане. В края на краищата не иска да му лепнат етикета „под чехъл“. — Никой мъж не желае това, особено баща, който най-безцеремонно е проиграл ръката на дъщеря си. Отстъпка пред искането й би могло да се изтълкува като немощ — сякаш зависимостта му от хазарта не е признак на слабост.
Гейбриъл мразеше безумната й привързаност към този човек. Много пъти беше виждал резултатите от нея. Лорд Магнус обещаваше да я навести, събуждаше надеждите й, а после не се вестяваше, дори не си правеше труда да се извини. Обещаеше ли да се погрижи за някаква работа, свързана с именията, последващото разочарование беше неминуемо.
Мадлин никога не се оплакваше и търпеше стоически. Ала Гейбриъл знаеше колко дълбоко я засяга бащиното пренебрежение и така и не прости на бъдещия си свекър. Ако някой имаше правото да нарани Мадлин, това беше той самият. Искаше цялото й внимание само за себе си като някой ненаситен момък.
— И какво е намислила да прави с баща си? — попита Макалистър.
— Подозирам, че планира да го издебне, да му вземе акъла, да го принуди да й играе по свирката и да си тръгне тихомълком. Оттеглянето на Магнус от играта ще се възприеме като проява на типичната му ексцентричност.
— Хъм. — Макалистър не беше склонен да признае, че планът й си го бива.
Гейбриъл се огледа още веднъж. Приличаше на красиво конте, което не се интересува от нищо извън облеклото си. Искаше Ръмбилоу да види само тази фасада. Още веднъж се зачуди каква игра играе този мъж. Гейбриъл се боеше, че това не е игра на шанса, а план да освободи всички от парите им — и, може би, от живота им.