Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
Тя го погледна и се опита да прочете мислите му. Това никога не е било лесно с него. Думите му бяха двузначни, под всеки смислов слой следваше нов. А когато Гейбриъл изглеждаше така — сякаш води с преднина от две крачки и възнамерява да я запази — дори не можеше да си представи ходовете му. Да не искаше да каже, че буйната страст помежду им е стихнала?
Хубаво. Добре. Така и трябваше да бъде. Изпитваше само облекчение. Само облекчение.
— Така и трябва! — насърчи го тя. — Знаех си, че ще се споразумеем. Не трябваше да вдигам онзи скандал. Беше грешка от моя страна. — Огромно признание, което той със сигурност щеше да оцени по достойнство.
— Беше, и още как.
Е, не го оцени по достойнство. Но сега беше негов ред да се извини.
— Ти наруши даденото ми обещание.
— Какво?
— Закле се, че ще станеш моя жена. Датата беше насрочена. Обявлението беше пуснато в Таймс. Ти не спази обещанието си.
Гневът й кипна съвсем лесно, най-вече заради собствената й вина. Херцогиня Магнус винаги удържаше на думата си. Такова беше кредото на рода — но тя му беше изневерила.
— Не трябваше да играеш хазарт, при положение че знаеше какво изпитвам.
— Беше въпрос на достойнство, скъпа. Ако не бях изкарал онези пари, ти щеше да контролираш брака ни с безмилостно твърда ръка — точно както командваш живота на другите.
Несправедливостта на обвинението му я срази.
— И вместо това сега няма брак. И ако искаш да знаеш, никого не съм командвала. Просто взимам мерки за уреждането на определени въпроси, които хората ги мързи да свършат сами.
— Нима? — тонът му беше присмехулен. — Къде е Елинор?
Мадлин понечи да обясни, но после си затвори устата.
— Нека позная. — Той все така не я изпускаше от поглед, когато тя се приближи до скрина и прокара пръсти по сребърните му четки и канчето му за бръснене. — Изпратила си братовчедка си при мистър Найт, за да поднесе извиненията ти. Винаги си й казвала че, е твърде плаха и сега си я бутнала в дълбоките води, за да плува или да се удави.
— Ще се оправи. — Елинор щеше да се оправи.
— Освен ако не се удави. Мистър Найт е въплъщението на думата „суров“.
За момент Мадлин беше обзета от съмнения. После си припомни храбростта на Елинор пред лицето на огъня — френския артилерийски огън — и се отпусна.
— Ще се оправи. Тя е точно като Джери. Има скрити сили. Просто трябва да ги изрови от себе си.
— Джери. — Лицето на Гейбриъл помръкна.
— Джери. Твоят полубрат. — Тя се усмихна при спомена за свенливия очарователен младеж, който изглеждаше много по-млад от нея, въпреки че бяха връстници. — Как е той?
— Той е мъртъв.
— Мъртъв! — Тя залитна назад, прекалено стъписана, за да изрече обичайните баналности. — Как? Защо?
— Загина при Трафалгар. — Устните на Гейбриъл едва помръдваха, а зелените му очи бяха студени като Северно море.
— Поне си е отишъл като герой. — Глупав коментар, които не донесе никаква утеха на скърбящия брат. Въпреки привидната липса на емоции у Гейбриъл, Мадлин знаеше, че той скърби. Джери, детето от втория брак на баща му, обожаваше по-големия си брат и се опитваше да го имитира във всичко.
Гейбриъл го защитаваше от утайката на обществото. Братята нямаха друго семейство освен себе си.
— Проклета загуба на един достоен мъж — пророни Гейбриъл.
Най-накрая Мадлин успя да изрече думите, с които трябваше да започне:
— Моите съболезнования. И аз съм опечалена. — Тя протегна ръка към Гейбриъл и това беше първият й спонтанен жест, откакто се озова в стаята му.
Той само я погледна.
Тя прибра ръката си и се зачуди какво друго би могла да каже, как би могла да излезе от неловкото положение. Но ситуацията не беше дори по нейните сили, пред нея стоеше циничен, гневен мъж и тя щеше да е щастливка да се отърве от възмездието му без драскотина.
— Съжалявам — повтори тя. — За едно отстъпление понякога се изисква невероятна смелост. — Мадлин закрачи към затворената врата, към свободата. — Нашата кратка среща приключи.
Гейбриъл се изстреля напред. Бързите му движения бяха белязани от онази особена грация, която приковаваше женските погледи в него… и разколебаваше мъжете, готови да го предизвикат. Той й препречи пътя към вратата и заповяда:
— Кажи ми каква работа имаш тук, че се обличаш скромно и се правиш на компаньонка.
Не му ли отговореше, щеше да си остане завинаги в този капан. Пък и наистина, какво значение имаше? Гейбриъл нищо не можеше да й стори.
— Ще спра баща си от участие в тази игра.
— Него го няма.
— Но ще се появи. Мислиш ли, че баща ми притежава волята да остане далеч от подобна игра?