Тъжният клоун
- Автор: Ангелов Илия
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъжният клоун». Краткое содержание книги:
Отново мълчание. Парцалев стана, олюля се и се запъти неуверено към банята. Там не се забави много и след малко се показа и рече:
— Изчакай ме долу, идвам. Опитах отново.
— Какво ще кажеш да отложим представлението. — настоях аз.
— Ти слушаш ли какво ти казах, чакай ме долу, след малко слизам!
Не минаха и 15 минути, когато той се появи добре избръснат в елегантен сив костюм. На път за завода ми напомни:
— Нали знаеш, довечера имам „Енергични хора“ в театъра, ще дойдеш ли към 6.30 часа да ме вземеш за представлението. Тука като свършим, ще се върна да се наспя хубаво.
В завода го очакваха с нетърпение. А известната тогава тъкачка Севда Манчева, облечена в национална носия, му подари голям букет с червени рози. Представлението ни мина много добре. Никой от присъстващите, с изключение на нас, моята асистентка и неговият приятел Пепи, не разбра колко му беше лошо. След това ни поканиха на официален обяд.
— Вие останете — настоя Парцалев — Аз ще си взема такси и ще се прибера.
— Бате, заедно сме дошли и заедно ще си ходим! Така и направихме. Около 16.30 ч го оставих пред дома му и в уреченото време отидох да го взема. Той ме чакаше долу пред входа. Отново ми направи впечатление, колко е блед. Запитах го:
— Искаш ли да отидем на лекар? Ще се обадим, че не си добре.
Парцалев ме погледна особено и рече:
— Карай към театъра!
Паркирах пред Сатирата и се уговорихме след представлението да го чакам в кафенето на театъра. Имаше три часа до края и реших да се поразходя из софийските улици. Тръгнах към Градската градина и погледах как хората играят шах по пейките. Към 8 вечерта започна да се свечерява и тръгнах към театъра. Влизайки в кафенето на Сатирата, сервитьорът Митко ме намери и ми каза:
— Илия, търсихме те, но не те намерихме. По време на представлението на Парцалев му прилоша. Извикаха „Бърза помощ“ и го закараха в болница.
Разтревожен отидох на служебния вход на театъра и се опитах да разбера какво се е случило. Една от жените на пропуска, която ме познаваше, ми каза, че само преди половин час линейка е отвела Парцалев. Попитах я какво е станало, но тя само повдигна рамене.
Веднага тръгнах към „Пирогов“, където смятах, че се намира Парцалев. От дежурните разбрах, че линейката не е идвала тук. И докато питах и разпитвах, мина един лекар, който чу разговора ни. Той ме посъветва да отида в Правителствена болница, защото на хора като него би трябвало там да се оказва медицинска помощ.
Запътих се бързо към болницата и от дежурния милиционер на бариерата разбрах, че Парцалев наистина е доведен тук. Колкото и да се стараех да науча нещо повече, не успях. Стоях около час и може би съм изглеждал толкова разтревожен, че милиционерът накрая ме уведоми, че Парцалев е в реанимацията.
Реших веднага да отида до дома му, за да уведомя леля Веска. Но когато тя ми отвори, видях, че плаче. От театъра вече се бяха обадили. След малко пристигна и сестра му Сийка, заедно с мъжа си. Стана ми много тягостно. Тръгнах си, като се извиних се, че е вече полунощ и се разбрахме да се чуем отново сутринта.
На следващия ден около обяд отидох в Правителствена болница. Тогава трудно можеше да се получи от там някаква информация, особено от обикновен човек като мен. След около два часа една млада лекарка ми каза, че Парцалев е по-добре от снощи, но е на системи и не може да бъде посетен. Много добре си спомням, че денят бе вторник, а свижданията бяха разрешени само в неделя. В почивния ден, заедно със сестра му и зет му, отидохме до болницата, но не бяхме допуснати при Парцалев. Беше ни отказано под предтекст, че в болницата има карантина. Едва на третата неделя (на 20-тия ден от приемането му) ме пуснаха да го видя. Парцалев беше настанен в самостоятелна стая на втория етаж. Въпреки продължителното боледуване, той ми се видя по-добре отпреди.
С влизането ми Парцалев се зарадва и широко ми се усмихна. Малко по-късно той ми подаде един лист, изписан целия с неговия хубав и подреден почерк. Искаше да му занеса шест кутии „Пияни вишни“, две самобръсначки „Жилет“, парфюма му „Деним“, 20 носни кърпи и малкото транзисторче, което си беше купил при едно пътуване до Слънчев бряг. Накрая бяха изброени и 3 книги, но не си спомням вече заглавията им.
— Тук ми носят много вестници за четене, но аз си искам книгите — рече той.
След известно време той ме попита:
— Знаеш ли кой е до мен, в стаята отдясно?
— Откъде да зная?
— Тук е патриарх Максим — ми рече той и намигна закачливо. — Имам телефон, но не винаги го включват. Сутринта разговарях с майка, но ти пак й кажи, че съм добре, да не се безпокои.