Тъжният клоун
- Автор: Ангелов Илия
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъжният клоун». Краткое содержание книги:
Хуморът на Парцалев както с Енчо Багаров а по-късно и със Стоянка Мутафова и Латинка Петрова беше много разнообразен. Реших да посветя отделна глава за скечовете на Парцалев, които той представяше сам или с други актьори, защото в тях рефлектираше тогавашната наша действителност.
Какво се криеше зад неговия хумор?
Това беше сатира на ежедневието на българина, поднесени доброжелателно, не иронично. Като актьор Парцалев съзнаваше, че хората трябва да съумеят да погледнат на себе си отстрани и да се присмеят на собствените си пороци и недъзи.
Ето и някои сценки от неговия репертоар.
В началото на 60-те години тандема Парцалев — Багаров играеха с голям успех хумористичната сценка „Часовникът“.
Двамата излизат едновременно на сцената като Парцалев обикновено е потърпевшата страна. Багаров се обръща към Парцалев:
— Пацо (така той го наричаше не само пред публиката), ти ми каза, че имаме време и няма да закъснеем за представлението. А ето, че ние сме закъснели и то много. Погледни хората колко нетърпеливо ни чакат.
— Наистина — отговаря Парцалев. — Но аз като погледнах твоя часовник видях, че е с един час назад и си помислих: „Енчо винаги е бил прав и сега сигурно пак е прав. И си казах, че моят часовник е с един час напред, а на Енчо с един час назад, той е верният.“ Та защо да бързам? Неговият часовник е истински, защото е скъп, а моят е соцмарка.
Багаров поглежда часовника си и казва:
— Пацо, но той е спрял!
— Е-ex, Енчо, това че е спрял, аз нямам вина. А и че твоята ръка не е моя.
И голяма саркастична усмивка се появява по лицето на Парцалев.
— Е, добре — отговаря Багаров. — Трябва да признаем, че сме закъсняли и да се извиним на публиката.
— Закъснял си ти, а не аз. Аз разчитах на твоя часовник, ти моят го нямаш за нищо, нали ти казах каква марка е. Така, че закъснял си ти. Аз по моя часовник отдавна знам, че сме закъснели. Казвал си ми много пъти да не ти се бъркам. Често ми повтаряш: „Остави ме на мира, аз знам какво да правя.“ Сега ти му мисли. Мене не ме бъркай тука.
— Добре де, но какво ще кажем на хората — продължаваше Багаров.
— Ами, ще им кажеш, че си закъснял, тъй като часовникът ти не работи и заради тебе съм закъснял и аз.
— Но нали сме заедно — едва не проплаква Багаров.
— Заедно сме, заедно сме, но ти отговаряш за закъсняваниците, а аз — за незакъсняваниците.
При всички тези реплики публиката се заливаше от смях и с това спектакълът се откриваше. Колкото и пъти да играеха двамата, много нови реплики се раждаха импровизирано, по време на представлението. Най-често Багаров беше сценарист и постановчик на скечовете, а също и финансов отговорник. Енчо подготвяше сценичните материали, които не винаги бяха сполучливи. Пригаждането им за сцената беше възможно благодарение на Парцалев, който със своето чувство за оргиналност винаги е подсилвал комичния елемент, за да се възприеме по-добре от публиката.
Парцалев имаше завиден архив като пазеше всичките си сценарии и обичаше да подчертава текста на своята роля.
Ето още един сценарий написан от Енчо Багаров и подсилен с изрази от Парцалев. Заградените думи в текста са добавени от него. Скечът беше известен под името „Директорът“:
На сцената има маса, кресло и телефон. Парцалев е директор на предприятие и казва по телефона на своята секретарка:
— Извикай Петров веднага да дойде при мен.
Не след много се почуква на вратата и Багаров в ролята на Петров пристига. С тих глас той му казва:
— Другарю директор, търсили сте ме спешно.
— А-а, Петров, ти ли си?
— Да, аз съм.
— Ти след три дни (май) заминаваш в капиталистическа държава.
— Заминавам, заминавам другарю директор.
— Такааа (това е добре), но нали знаеш какво е (гнилия) капитализъм.
— Ам, чи … горедолу знам.
— Петров, как може да отговаряш така. Това на какво прилича. Едно е да знаеш (горе), друго е да знаеш (долу). Ти, изглежда, не си (добре) подкован за такава командировка.
— А, другарю директор, подкован съм, много добре съм подкован. Обещавам, че ще пътувам с туристическите си обувки. Те са с габари отдолу, (но щом трябва да ги подкова и с габърчета ще ги подсиля). Можете да бъдете напълно спокоен.
— Какви големи глупости говориш Петров. Как ще излагаш България и предприятието ни, което ти гласува такова (безгранично) доверие. А и сигурно ще има прием накрая. Как ще отидеш с тези (скапани) туристически обувки.
— Но, другарю директор, други (подковани) обувки нямам. Но мога да си подкова новите (лачени) трандафори.