Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Тъжният клоун
Тъжният клоун - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тъжният клоун

Электронная книга - «Тъжният клоун». Краткое содержание книги:

Тъжният клоун
1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 27
Перейти на страницу:

Около един часа през нощта тръгнахме за град Левски, изпратени от шпалир почитатели, които скандираха: „Парцалев, Парцалев“. През следващите три дни Парцалев бе център на вниманието тук. Съгражданите му не спираха да говорят за него, чакаха да го видят и поздравят. Някои се тълпяха пред дома му. От всички най-притеснена беше леля Веска.

— Ще чакат, ще чакат и ще си отидат — казваше под мустак бай Кольо, с чувство на гордост от популярността на сина им.

Когато се прибирахме към София, в колата Парцалев ми каза:

— Бате, благодаря ти за помощта. В тези дни усетих отново колко много хората ме обичат. Знаеш ли, не е лесно да си на петдесет години!

30 ГОДИНИ НА СЦЕНАТА

След смъртта на Багаров, Парцалев започна да играе скечове със Стоянка Мутафова. Двамата имаха незабравимо артистично присъствие. Търсеха ги навсякъде и имаха огромен успех. Но когато тя стана „народна артистка“, Парцалев беше засегнат до болка и прекъсна този творчески контакт. Това той направи така деликатно, че тя да не се обиди. Стоянка Мутафова го разбра и не му се разсърди. Той не можеше да си представи на театралния афиш пред Парцалев да пише з.а., а пред Мутафова н.а. Това разочарование Парцалев пазеше дълбоко в себе, без да го споделя с никого.

По време на един наш концерт Парцалев забелязал, че един човек от публиката не се смее на сценките и вицовете му.

— Човекът беше 50-55-годишен — разказваше Парцалев — прилично облечен, седнал на първия ред по средата и гледаше през цялото време изключително сериозно и внимателно. Погледнах хората в залата, всички се заливат от смях, а той стои безучастен. Колкото и да се стараех, човекът оставяше безмълвен. Не го ли разсмея, значи ми е дошло времето да слезна от сцената — помислих си аз. — Поглеждах го с край-чеца на окото си, но смях нямаше. Като гледах този сериозен човек, нещо в мен се пречупи. Казах си, ще изиграя най-смешния си епизод. И отново без резултат. Настроението ми се развали, неспокоен и изнервен се прибрах в гримьорната.

Застанах пред огледалото и аха да кажа: „Парцалев, вече не ставаш“, на вратата се почука плахо.

— И знаеш ли, Бате, какво се случи? — продължи Парцалев. — Отворих вратата. Каква изненада! Същият този зрител. Той държеше в ръцете си букет с бели карамфили и още на вратата ми каза:

— Вие бяхте чудесен, а аз съм авторът на няколко ваши скеча.

— Занемях — продължи Парцалев, — а на ум си казах: „Поне веднъж да се беше засмял“. Така нещата си дойдоха на мястото.

Парцалев и Калоянчев направиха много и запомнящи се роли в киното, театъра, изиграха десетки телевизионни постановки, но извън работата си нямаха допирни точки, освен че деляха една гримьорна.

Парцалев разказваше винаги със смях следния епизод: „Пътувам си с влака и се прибирам в София. На една гара вратата на купето се отваря и влизат мъж с малко момченце. Като ме видя, мъжът се зарадва искрено и рече:

— Много се радвам, че ви виждам на живо. Цялата ни фамилия застава пред телевизора и се смеем от сърце на вашите изпълнения. Моят внук, дето го водя, също се казва Георги.

После непознатият се обърна към детето и го попита:

— Кажи, моето момче, как се казва този чичко? Кажи, не се смущавай. Нали и ти искаш да станеш артист като него?

Момченцето се смути и скри глава зад дядо си. Дядо му продължи:

— Кажи де, кажи, това е Георги…

В същият миг детето, поглеждайки към мене, извика:

— Георги Калоянчев!

Човекът се притесни, а аз се смях от сърце. Стана ми много весело. По-късно разказах тази случка и на Калата. И двамата се забавлявахме много.“

Парцалев умееше да разпределя времето си много рационално, а и моята помощ като негов импресарио го улесняваше допълнително. Една вечер Парцалев имаше представление в Сатиричния театър, а по същото време трябваше да изнесат спектакъл заедно с Латинка Петрова в голямото фоайе на кино „Петър Берон“. Той се притесняваше как ще съчетае двете участия. Актьорът играеше само в самото начало и после се появяваше чак в края на постановката „Ако откраднеш крак, щастлив ще бъдеш в любовта“. Предната вечер, за да го успокоя, направихме пробен пробег между театъра и клуба в „Иван Вазов“ и изчислихме времето, необходимо за придвижването ни. Оказа се, че Парцалев спокойно може да започне пиесата в Сатирата, а след това да играе с Латинка Петрова и да се върне навреме за финала в театъра.

1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 27
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)