Тъжният клоун
- Автор: Ангелов Илия
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъжният клоун». Краткое содержание книги:
Около един часа през нощта тръгнахме за град Левски, изпратени от шпалир почитатели, които скандираха: „Парцалев, Парцалев“. През следващите три дни Парцалев бе център на вниманието тук. Съгражданите му не спираха да говорят за него, чакаха да го видят и поздравят. Някои се тълпяха пред дома му. От всички най-притеснена беше леля Веска.
— Ще чакат, ще чакат и ще си отидат — казваше под мустак бай Кольо, с чувство на гордост от популярността на сина им.
Когато се прибирахме към София, в колата Парцалев ми каза:
— Бате, благодаря ти за помощта. В тези дни усетих отново колко много хората ме обичат. Знаеш ли, не е лесно да си на петдесет години!
30 ГОДИНИ НА СЦЕНАТА
След смъртта на Багаров, Парцалев започна да играе скечове със Стоянка Мутафова. Двамата имаха незабравимо артистично присъствие. Търсеха ги навсякъде и имаха огромен успех. Но когато тя стана „народна артистка“, Парцалев беше засегнат до болка и прекъсна този творчески контакт. Това той направи така деликатно, че тя да не се обиди. Стоянка Мутафова го разбра и не му се разсърди. Той не можеше да си представи на театралния афиш пред Парцалев да пише з.а., а пред Мутафова н.а. Това разочарование Парцалев пазеше дълбоко в себе, без да го споделя с никого.
По време на един наш концерт Парцалев забелязал, че един човек от публиката не се смее на сценките и вицовете му.
— Човекът беше 50-55-годишен — разказваше Парцалев — прилично облечен, седнал на първия ред по средата и гледаше през цялото време изключително сериозно и внимателно. Погледнах хората в залата, всички се заливат от смях, а той стои безучастен. Колкото и да се стараех, човекът оставяше безмълвен. Не го ли разсмея, значи ми е дошло времето да слезна от сцената — помислих си аз. — Поглеждах го с край-чеца на окото си, но смях нямаше. Като гледах този сериозен човек, нещо в мен се пречупи. Казах си, ще изиграя най-смешния си епизод. И отново без резултат. Настроението ми се развали, неспокоен и изнервен се прибрах в гримьорната.
Застанах пред огледалото и аха да кажа: „Парцалев, вече не ставаш“, на вратата се почука плахо.
— И знаеш ли, Бате, какво се случи? — продължи Парцалев. — Отворих вратата. Каква изненада! Същият този зрител. Той държеше в ръцете си букет с бели карамфили и още на вратата ми каза:
— Вие бяхте чудесен, а аз съм авторът на няколко ваши скеча.
— Занемях — продължи Парцалев, — а на ум си казах: „Поне веднъж да се беше засмял“. Така нещата си дойдоха на мястото.
Парцалев и Калоянчев направиха много и запомнящи се роли в киното, театъра, изиграха десетки телевизионни постановки, но извън работата си нямаха допирни точки, освен че деляха една гримьорна.
Парцалев разказваше винаги със смях следния епизод: „Пътувам си с влака и се прибирам в София. На една гара вратата на купето се отваря и влизат мъж с малко момченце. Като ме видя, мъжът се зарадва искрено и рече:
— Много се радвам, че ви виждам на живо. Цялата ни фамилия застава пред телевизора и се смеем от сърце на вашите изпълнения. Моят внук, дето го водя, също се казва Георги.
После непознатият се обърна към детето и го попита:
— Кажи, моето момче, как се казва този чичко? Кажи, не се смущавай. Нали и ти искаш да станеш артист като него?
Момченцето се смути и скри глава зад дядо си. Дядо му продължи:
— Кажи де, кажи, това е Георги…
В същият миг детето, поглеждайки към мене, извика:
— Георги Калоянчев!
Човекът се притесни, а аз се смях от сърце. Стана ми много весело. По-късно разказах тази случка и на Калата. И двамата се забавлявахме много.“
Парцалев умееше да разпределя времето си много рационално, а и моята помощ като негов импресарио го улесняваше допълнително. Една вечер Парцалев имаше представление в Сатиричния театър, а по същото време трябваше да изнесат спектакъл заедно с Латинка Петрова в голямото фоайе на кино „Петър Берон“. Той се притесняваше как ще съчетае двете участия. Актьорът играеше само в самото начало и после се появяваше чак в края на постановката „Ако откраднеш крак, щастлив ще бъдеш в любовта“. Предната вечер, за да го успокоя, направихме пробен пробег между театъра и клуба в „Иван Вазов“ и изчислихме времето, необходимо за придвижването ни. Оказа се, че Парцалев спокойно може да започне пиесата в Сатирата, а след това да играе с Латинка Петрова и да се върне навреме за финала в театъра.