Тъжният клоун
- Автор: Ангелов Илия
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъжният клоун». Краткое содержание книги:
Въпреки, че всичко мина добре, тази авантюра повече не я повторихме.
Преди време открих един сценарий у дома на Парцалев от 1966 година, който е трябвало да послужи за телевизионен портрет на актьора. Замисълът му беше построен върху изказвания на различни творци, съчетано с кадри от дома на Георги Парцалев. Режисьор беше Методи Андонов. Включително и той е трябвало да се появи в кадър да сподели личните си впечатления: „Парцалев е заслужил любовта на зрителите с таланта, с трудолюбието и скромността си. Искам да кажа, че внукът на писателя Константин Константинов — Жорко имаше една грамофонна плоча. На нея беше записан гласът на Парцалев. Любимото му занимание като първокласник бе да си пуска плочата и не му омръзваше да се смее. Него текста не го интересуваше. Детето се радваше само на гласа и интонацията на Парцалев.“
Йордан Радичков: „Смешните неща винаги имат стойност и придобиват качества само, ако се споделят с други — да се смееш или да плачеш е съвсем нормално. Хуморът на Парцалев е изключителен и не е случаен. Например някой комедиен актьор се спъва случайно на сцената и предизвиква смях у публиката. Поласкан от това, актьорът започва да се спъва непрекъснато, докато публиката получи отвращение от тези повторения. Забравя се главното, че публиката се е смяла просто на спънатия човек, това е.“
Георги Парцалев: „Аз действително се страхувам много от случайните неща в комедията да не станат постоянни — мимики, жестове, изкривявания на тялото. Когато бях начинаещ актьор, играех роля на 16-годишен младеж. Народният артист Георги Стаматов присъстваше на репетицията. По едно време ме прекъсна и рече внимателно:
— Парцалев, ти все едно играеш не 16-годишен, а 26-годишен.
Взех си бележка от неговите думи. Продължихме да играем. Стаматов пак ме спря и каза:
— Сега пък играеш като 6-годишен.
От този момент имам страх от превъплъщенията.
Но се стремя да представя героя, такъв какъвто аз го виждам и усещам.“
Йордан Радичков: „Парцалев е много прав, аз познавам един актьор, който така се вживя в ролята си, че след представлението забрави да излезне от «кожата на актьора». Махна грима от себе си и тръгна из държавата и сума ти поразии направи. Ролята му беше такава.“
Георги Парцалев: „Навремето послъгвах майка ми и тя за наказание ме връзваше за ябълката в двора. Положението беше поносимо до 12 часа, когато банковите чиновници, които работеха срещу нас, излизаха в обедна почивка. За да не ме видят в такова унизително положение, започвах да тичам с въжето около дръвчето и се намотавах около него, сякаш си играя.“
Бащата на Парцалев, след като е запитан, радва ли се че синът му е артист споделя: „Друго беше пред малкото му име да има др“.
Малко известен факт е, че Парцалев много обичаше цветята. Той имаше собствена теория, че ако погалиш едно цвете, то по-бързо ще разцъфти.
— Нямат нужда само от поливане — казваше ми той. — Имат нужда от милувка и от нежност.
Спомням си, бяха му донесли от Тунис една палмичка, която той посади в малка саксия. Но дръвчето трудно вървеше. Парцалев я премести до леглото си и щом отвореше очи, а също и преди сън, я погалваше. Учудено го гледах и си мислех, че това са някакви фантасмагории. Но наистина палмата започна да се съживява, да расте и тогава разбрах смисъла на неговите думи.
НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА
В средата на 70-те години, една случка събра Парцалев с един човек, който много сполучливо имитираше неговия глас. Става дума за Веско Павлов. Една сутрин в дома на Парцалев позвъни кварталния милиционер и го помоли да се яви в Първо РУ — София, защото следователката Мария Глогова иска да разговаря с него. Милиционерът не знаеше за какво става дума.
Глогова го прие в кабинета си и се държа много любезно по време на целия разговор.
— Другарю Парцалев, при мен има един нецензуриран аудиозапис с вашия глас. Бих искала да го чуем заедно.
Следователката седна зад бюрото си и пусна записа. Изненадата на Парцалев беше голяма, когато чу сякаш собствения си глас. Прослушват записа два пъти и Парцалев е повече от сигурен, че го имитират и то много сполучливо. Ставаше дума за касетка с вицове с еро-тично-политически подтекст, която се разпространявала на черния пазар. Парцалев обясни на Глогова, че това не е той и че вероятно това е добър имитатор.