Тъжният клоун
- Автор: Ангелов Илия
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъжният клоун». Краткое содержание книги:
Само след седмица актьорът е повикан отново при следователката. Тя му съобщава, че е открит имитатора и той се казва Веселин (Веско) Павлов.
— Когато го видях, ми стана мъчно за това талантливо момче и се застъпих за него, — разказваше Парцалев. — Помолих, обаче, касетките да бъдат иззети, защото така излагат мене. При срещата си с Веско в кабинета на следователката, той обеща със сълзи на очи, че ще спре продажбата на тази касета.
По-късно Парцалев покани Веско Павлов да работят заедно, защото си даваше сметка, че и да си имитатор също е талант.
Актьорът много държеше на това как изглежда в очите на другите. Тази вътрешна изисканост се виждаше както в походката и маниерите му, така и в начина по който избираше и носеше дрехите си. Той предпочиташе светли костюми.
— Какъвто съм черен, ако туря нещо тъмно, съвсем мрачен ставам — шегуваше се Парцалев.
Той предпочиташе да си шие дрехите по поръчка, но си купуваше и готови облекла от най-добрите ни заводи — „Дружба“ — Варна, „Марица“ — Пловдив и „Витоша“ — София.
Спомням си, преди да замине за Израел, по покана на българите, живеещи там, отидохме в модна къща „София“. Посрещна ни наш приятел, познат като Трайчо Манекена. Тук Парцалев си уши елегантен светлосив костюм, със жилетка към него. За неговите шейсет години той имаше стегната фигура и така носеше дрехите си, че винаги изглеждаше елегантен.
Преди да тръгнем на турне, Парцалев грижливо избираше от богатия си гардероб по 3–4 костюма и два пъти по толкова ризи. В същност той на сцената се явяваше със собствените си костюми.
Когато нещо му харесваше, Парцалев го купуваше веднага и без колебание. Веднъж по улица „Граф Игнатиев“ видяхме на витрината на един магазин изложени хубави боти. Пробвахме по една лява обувка и си ги купихме. Парцалев — кафяви, аз — черни, за да бъдем различни. Продавачката ни ги опакова и си тръгнахме за в къщи. Като се прибрахме, обаче, установихме, че и двата чифта са с по две леви обувки. Върнахме се веднага и направихме рекламация. Оказа се, че повече от половината пратка са само с леви обувки. Продавачката търси близо час, докато се намерят два комплекта еднакви по номер и цвят. Тази случка Парцалев разказваше като анекдот. Той имаше това качество да превръща недоразуменията в шеги и да изглажда неприятностите.
Парцалев беше харесван и от много жени. Той получаваше поздравления за Нова година и за рождения си ден в продължение на четвърт век — от 1965 до 1989 година от непозната винаги с едно и също съдържание. Писмата носеха клеймо от Велико Търново, но въпреки нашите усилия не можахме да открием настойчивата дама. Парцалев даже казваше накрая:
— Ако разбера коя е, ще се оженя за нея.
Имаше и една мома англичанка, която много искаше да се ожени за него. Парцалев обаче беше доста въздържан и смяташе, че жените го ухажват единствено заради богатството му, което те смятаха че има. Подобен случай беше и връзката му с една българка имигрантка в Париж, за която се говореше, че е някакъв фактор от парфюмерийната индустрия на актьора Ален Делон. Тя щедро подаряваше на Парцалев парфюми, знаейки слабостта му към скъпата козметика. Зад тази нейна щедрост, макар и чак след две години, започнаха да прозират истинските й интереси. Парцалев смяташе, че тя като че ли е хвърлила око на колекцията му, особено след предложението й да направи изложба с негови икони в Париж. Той много деликатно прекрати контактите си с нея.
„УМРЯ СМЕХЪТ НА БЪЛГАРИЯ“
Парцалев наричаше себе си „тъжния клоун“.
— Когато хората ме видят, те се смеят, но никой не знае какво е в душата ми — казваше често той.
Дори и аз, който бях, толкова близо до него, не мога да кажа, че го познавах изцяло. Всеки ден, прекаран с Парцалев, носеше нещо съвсем различно от предишния.
Сега, когато прелиствам старите си записки, си припомням епизоди от динамичния живот на Парцалев. Разстоянията за него нямаха значение. Така например съм записал следното. На 8 ноември 1979 г. имаме концерт в хижа „Здравец“ край Пловдив заедно с Маргарита Хранова. На следващия ден пък сме в Станке Димитров с Мая Нешкова и оркестър Благоевград. На 10 ноември сме в с. Славовица, Пазарджишко. В програмата участваше Стоянка Му-тафова, но актьорите играеха поотделно. На утрото потегляме отново за Пловдив, където гостуваме на завод „България“. Там театралният критик Атанас Свиленов представя творческия път на Парцалев, като се спира обширно на филмовите му роли. Особено внимание той отдели на филма „Тримата от запаса“. Парцалев също си припомня работни моменти от създаването на филма.