Тъжният клоун

П: Какво? Аз не чувам с дясното ухо — казва Парцалев.

М: Не ме интересува, че ще си ходите, аз мога да остана. Аз не чувам с лявото ухо.

Парцалев става и сяда от другата страна.

П: Та, как се казвахте?

М: Ей, ти си много нахален старец. Нали ти казах, как се казвам.

Този диалог предизвикваше много смях и настроение у публиката. От съвместните им сценки бих изброил още: „На гарата“, „Еврика“, „Комедия“, „Корен квадратен“ и много други.

След като Парцалев престана да работи със Стоянка Мутафова, негова партньорка на сцената стана Латинка Петрова, също актриса от Сатиричния театър. Тяхната най-популярна сценка бе „Любовна среща“.

Когато аз започнах да работя с него, Парцалев представяше сам своите сценки. Той много обичаше скеча „Пройчо в Русия“, който беше в две части и „Синът ми в Етиопия“. „Пройчо в Русия“ бе игран толкова пъти, че Парцалев го беше усъвършенствал. В този виц ставаше дума за това как Парцалев с неговия приятел Пройчо отиват на екскурзия в Съветския съюз като награда от ТКЗС-то, защото са ударници в прибирането на житната реколта.

— Е, Пройчо го взеха в Москва заради мене, да не ме обидят — казва Парцалев. — Той не е толкова работлив, колкото съм аз, но нали казах на председателя на Текезето: „Хайде да го вземем“.

Настанили ги в един много хубав и скъп хотел в центъра на Москва, на висок етаж. Всичко изискано, да не смееш да пипнеш. Масите от негърско дърво, с мастилници върху тях — да ти си допише чак! Ама легла няма.

Пройчо иска да слезе да пита на рецепцията къде са леглата, но Парцалев не му дава:

— Няма да обиждаме хората бе, тука може да е модерно да се спи без легла. Виж, какви хубави и меки килими има. Ще легнем и ще заспим, какво му е. С Пройчо, ще — не ще, легнахме. Цяла нощ ми хърка на ухото, а аз му свирих на неговото да престане.

На сутринта се събуждаме целите вкочанени.

— Като станахме, понечихме да видим къде да се измием и тоалираме. Влизаме в една стая и чак тогава видяхме леглата. Та ние с Пройчо сме спали във фоайето на апартамента. Пройчо много се изложи, ама аз защо се подведох по неговия акъл?

П-pa част: С Пройчо по магазините

— Хайде да ходим по магазините — викам му аз. — В Москва има всичко, каквото душа ти пожелае. Ходихме, ходихме заедно, но изведнъж Пройчо се загуби.

Аз си купих една ловна пушка, двуцевка, много лъскава и хубава, да бия пъдпъдъците на село. По едно време цялата група от село се събра и Пройчо там. Закараха ни не къде да е, а в Болшойския театър. Било редно да видим и се запознаем с Евгения Онегина. Бяха ми казали, че в Москва много се краде. Настаниха ни на втория ред, а аз стискам ли стискам пушката с двете си ръце, макар че едва не ме накараха да я оставя при един с официален реверен костюм отвън. „Как ще я дам, аз съм я купил и пари съм дал за нея“. През цялото време артистите пееха нещо и като ме гледаха с пушката в ръце, дали на нея или на мен, все се смееха. Мислех си, че на мен се смеят, защото като отличник в Текезето, пък и в Москва могат да ми имат снимката. Особено тази дето пееше алт, като ме видеше, гласът й преминаваше в сопран. Изобщо голям смях падна. Нали има антракт, та като излезнах какво да видя: Пройчо ходи из фоайето на Болшоя като бесен, държи в ръцете си една шевна машина и търси контакт, къде да я мушне. Нали е електрическа, искаше да я пробва дали му прави двоен тегел. Ей, какво да ви казвам, — и тук много се изложи този човек. Пишман станах, че го взех с мен.