Извън закона

— Аз… те… ти нямаше нужда от мен — отбеляза Даяна и разтърка ръце.

— Трима срещу един? Имах нужда от цялата помощ, която можех да получа.

Даяна поклати глава.

— Можеше да направиш телешки котлети от този крадец на антики, преди приятелите му да успеят да направят и една крачка, за да те спрат. Защо не го стори?

— Никога не съм обичал телешки котлети — сухо отвърна Тен и отвори вратата на пикапа. — Влизай, скъпа. Навън е доста мокро.

— Говоря сериозно — рече тя и се качи в сухата кабина. — Защо се въздържа? С Бейкър не постъпи така… нали?

Тен заобиколи пикапа и седна зад волана. Усети напрегнатия изпитателен поглед на Даяна. Чудейки се дали тя все още се страхува от него, Тен я стрелна с поглед, щом започна да подсушава двете пушки. Въпреки лекото треперене на ръцете и бледността на кожата й, мъжът осъзна, че спътницата му не се бои от него; просто бе все още напрегната заради сблъсъка с крадците на антики.

— Защо? — настоя Даяна и потърка ръце, сякаш й бе студено.

— Бейкър е жесток човек, който разбира само от груба сила — обясни накрая Тен. — Ако с него бях сдържал силата на юмруците си, той щеше да се върне за още. С Милт беше различно. Той е арогантен грубиян. Страхливец. Затова му показах какъв клоун е всъщност, когато се стигне до бой. Дълго ще помни този урок.

— Ще се върне ли?

— Съмнявам се. — Тен се извърна, прибра пушките в кутията и я заключи. — Но ако наистина се върне, по-добре да се моли да не е дежурен Невада.

— Невада ли?

— По-малкият ми брат. Той щеше да изкорми Милт, без да му мигне окото. Невада е корав мъж.

— А ти не си ли?

Тен погледна Даяна и бавно се усмихна.

— Нима още не си разбрала, скъпа? Аз съм с такова меко сърце, че бих позволил и на пеперуда да ме прегази.

В продължение само на няколко минути Тен два пъти я бе нарекъл „скъпа“. Съзнаваше, че трябва да възрази срещу подобен намек за интимност. Във всеки случай не биваше да го насърчава, избухвайки в смях при нелепата картина как една пеперуда марширува гордо по мускулестото му тяло. Затова положи всички усилия да не се разсмее, ала без успех и накрая да поддаде на подтика, съзнавайки, че освобождава всички чувства, бушуващи под привидното й самообладание.

Тен се заслуша, доловил сложната гама от емоции. Посегна към вратата, сетне се обърна към младата жена и кимна, сякаш се съгласяваше със себе си.

— Ще се справиш, Даяна Сакстън. Ще се справиш чудесно.

— С какво? — смаяно попита тя.

— С каквото пожелаеш. Притежаваш голяма смелост. Би тръгнала на война заради кашон с артефакти на анасази. Отстояваш това, в което вярваш. Това се среща твърде рядко в наши дни.

Тен слезе от пикапа и затвори вратата, преди Даяна да изрази с думи първата си мисъл: не бе излязла в дъжда с непозната пушка в ръце, за да спаси няколко артефакта от крадците. Беше се разтревожила за Тен, един срещу трима.