Извън закона
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: MacKenzie-Blackthorn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сия Борисова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Извън закона». Краткое содержание книги:
— Откъде знаеш, че аз… — Гласът на мъжа заглъхна и лицето му почервеня от гняв. Той кимна към джипа. Другите двама посегнаха към дръжките на вратите.
Тен ги наблюдаваше с очакване. Не остана разочарован. Още щом отвориха вратите, двамата изкрещяха ядосано.
— Излял е бензин из цялата кола!
— Милт, съдовете ги няма!
Сетне единият забеляза оръжията. Затръшна вратата и подхвърли:
— Откажи се, Милт. Изпразнил е оръжията.
Милт овладя изражението си и измери с поглед каубоя, който стоеше напълно спокойно пред него.
— Нали ги чу? — подхвърли Тен. — Откажи се. — Той леко повиши глас и нареди на другите двама: — Влезте в джипа и затворете вратите.
Лицето на младежа отново почервеня от разочарование и гняв, когато спътниците му покорно се качиха в джипа и затръшнаха вратите.
— Тези съдове са мои — гневно заяви Милт. — Ако не са в джипа, когато си тръгна, ще те съдя за кражба.
— Върви си вкъщи, малкия. Училището свърши. — Докато говореше, Тен отвори пушката и извади патрона от цевта.
Милт бе точно толкова глупав, колкото се бе надявал Тен. Младежът веднага зае бойна поза, очевидно бе, че е тренирал ръкопашен бой.
Тен затвори пушката с рязко движение на китката и остави оръжието върху капака на джипа, сетне се обърна и приближи към младежа. Макар небрежната му походка да разколеба Милт, той все пак нападна. Тен отби удара с измамно леко движение на раменете, което изкара Милт от равновесие и той падна върху хлъзгавите камънаци. Бързо се изправи и отново се хвърли към Тен.
Една от вратите на джипа се отвори точно зад Тен. Той се завъртя и ритна металната част. Прозвуча ругатня, вик на болка и вратата се затръшна отново под крака на Тен. Преди ехото да отекне от каменните стени, Тен отново се бе извърнал.
Този път Милт бе по-внимателен, ала резултатът бе същият. Когато се хвърли към Тен, Милт улови само шепа кал. Същото се повтори още веднъж, а сетне и за четвърти път. Милт неизменно се приземяваше на четири крака.
— Побързай, момче — подхвърли Тен, когато Милт се изправи за пети път. — Омръзна ми да седя под дъжда и да те чакам да поумнееш.
С нечленоразделен гневен вик, Милт се изправи, бръкна под анорака си и измъкна ловджийски нож. Този път, щом Милт се нахвърли върху него, Тен направи само едно бързо движение, преметна другия мъж и го просна по гръб, изкарвайки му въздуха. Сетне ботушът му затисна дясната китка на младежа. Тен се наведе, взе ножа от ръката на Милт, опита острието и презрително изсумтя.
— Дори масло няма да можеш да срежеш с това, малкия.
Изцъклените очи на Милт спряха на Тен, който прехвърляше ножа от ръка в ръка, изпробваше тежестта му като човек, свикнал да си служи с такова оръжие.
Като изключим острието, ножът е хубав — продължи той след малко. — Наистина чудесен.
Последва рязко движение, последвано от звук на стомана, забита в земята. С наполовина потънало в пръстта острие ножът проблясваше само на сантиметри от шокираното лице на Милт. Тен махна крак от китката му.
— Измъкни ножа и го прибери обратно на колана си.
Милт бавно посегна към ножа. За миг пръстите му се затвориха около дръжката и той си помисли дали да не хвърли оръжието по по-дребния, подгизнал от дъжда мъж, който с такова лекота го беше унижил.
Наблюдавайки с търпението на хищник, Тен чакаше да види доколко разумен е Милт.
Бавно и неохотно младежът върна ножа в калъфа му.
— Поумняваш, момче. Жалко. Нямах търпение да видя как ще нагълташ ножа. — Тен се наведе и с едно-единствено движение изправи младежа на крака. — А сега трябва да научиш още нещо. Чувам разни неща за изхвърлен от морската пехота крадец на антики, който се развлича с побой над учители, чието единствено престъпление е, че къмпират в националния парк.
За първи път от началото на битката Милт бе достатъчно близо, за да види очите на Тен под капещата периферия на каубойската му шапка. Лицето на младежа рязко пребледня.
— Като чувам такива неща, ставам нервен — сухо продължи Тен. — А като съм нервен, ставам непохватен. И започвам да чупя разни неща. С приятелите ми се случва същото, а аз имам приятели из целия Форт Корнърс. Така че ако познаваш и други крадци на антики, предай им думите ми. От този момент нататък с приятелите ми ставаме ужасно непохватни. Ясно ли е?
Милт бавно кимна.
Тен разтвори ръце и отстъпи назад. Мускулите му бяха съвсем отпуснати, пазеше идеално равновесие.
— Ще започнеш да си мислиш за това и да пиеш. Много скоро ще си напълно сигурен, че можеш да ме повалиш. Тогава си спомни следното. Следващия път, когато се срещнем, ще те съблека съвсем гол, ще ти сложа пелена и ще те разведа из целия град с розова бебешка шапчица. Няма да имаш нито една синина, ама пак ще тичаш като новобранец. — Тен рязко кимна към джипа. — Постарай се да не чувам повече за теб, малкия. Презирам грубияните.