Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— Ако ти отговоря на този въпрос, ти сигурно ще ми зададеш и друг.
— Ще ти задам още два.
— Така си и помислих.
— Слушай тогава.
— Казвай.
— Чувал ли си за Робърт Клеърмонт?
Мейсън поклати глава.
— Не си ли спомняш да си чел за него?
Мейсън отново поклати глава.
— Боб Клеърмонт — поде лейтенант Траг замислено. — Дяволски добро момче. На мен възложиха неговия случай. Един чудесен, строен, млад, честен човек, който цял живот е искал да работи в полицията. Това бил неговият идеал. Войната започнала и разстроила плановете му за известно време, но когато се уволнил, той продължил усилено да се учи, за да стане добър полицай… Можеш ли да си представиш, Мейсън, ден след ден учение! Толкова много хора мислят, че полицаите са горили с кокоши мозък, които се разхождат насам-натам и бият гражданите с палки по главата, събират подкупи от комарджиите…
— И после, когато се пенсионират, всеки се оттегля в ранчото си в Тексас — прекъсна го Мейсън.
За миг Траг се намръщи. После потисна гнева в гласа си и продължи:
— По дяволите, така е, Мейсън. Покрай сухото гори и суровото и това прави работата на добрия полицай толкова тежка. Гражданите не си спомнят случая за полицая, който дава живота си, за да предотврати грабеж, а за полицая, който има толкова слаба памет, че за нищо на света не може да се сети името на банката, в която е вложил последните сто хиляди.
— Само се пошегувах — оправда се Мейсън.
— Но аз не се шегувам — отвърна Траг. — Имаш ли някаква представа какво означава да си полицай, Мейсън? Не си дежурен. Отиваш на пазара, в бензиностанцията или в магазин за напитки. Вратата се отваря. Влизат трима мъже с пушки. Обир. Ако си обикновен гражданин, ще вдигнеш ръце. Приятелите ти ще те изкарат герой, че не си припаднал от страх. Но ти си полицай. Ако вдигнеш ръце, бандитите ще те претърсят и ще ти вземат пистолета и значката. Разгневените граждани ще засипят отдела с протестни писма. Затова посягаш към пистолета. Шансът ти е едно на милион. Не си дежурен. В неизгодно положение си, но традиционните полицейски задължения лежат на раменете ти. И ти си длъжен да рискуваш. Посягаш към пистолета си. Стягаш се да издържиш на болката от куршумите в стомаха, да натиснеш спусъка още няколко пъти, преди да умреш. И тогава гражданите започват да остроумничат за нефтените ти кладенци в Тексас.
— Прав си — съгласи се Мейсън. — Има полицаи и полицаи. Ти си честен човек, Траг. Нямах предвид теб, когато споменах за милионерите. Ти ме посъветва да си спестя приказките за тържествена реч в някой клуб, като се опитах да отворя дума за адвокатите, а аз те оставих да говориш за полицаите. Разкажи ми сега за Клеърмонт.
— Боб постъпил в полицията. Започнал бързо да напредва. Всички го харесвали. Бил будно момче, отдаден на работата си, и ако някой си позволявал да му намекне за корупция в полицията, рискувал хубаво да си изпати. Полицията била неговият идеал. Тя олицетворявала закона, който бди над беззащитните.
— Какво е станало с Боб? — попита Мейсън.
— Никой не знае със сигурност. Явно е видял нещо съмнително в някаква кола. Сигурно я е спрял, за да разпита шофьора. Не е ясно защо го е направил. Не е работил в органите по контрола па автомобилния транспорт и не би се занимавал с обичайните проверки. Очевидно нещо точно в тази кола е събудило подозренията му.
— Продължавай.
— Вътре трябва да е имало поне двама души, ако не и повече, защото са го изненадали и са го вкарали насила при тях.
— Защо им е било необходимо? — учуди се адвокатът.
Траг поклати глава в недоумение.
— Давай нататък — подкани го Мейсън.
— Фактите навеждат на мисълта, че са го вкарали насила в колата. Накарали са го да легне на пода, взели са пистолета му и са го откарали на петнайсетина километра извън града. И тъй както си е лежал на пода, са притиснали пистолета към главата му… Контактна рана. Виждал ли си някога контактна рана, Мейсън?
Адвокатът повдигна вежди.
— Гледката не е никак приятна — продължи Траг. — Пистолетът се допира до главата. Заедно с куршума проникват и газовете от изстрела. След навлизането им в мозъка те продължават да се разширяват.
— Не се пали, не се самоизмъчвай, лейтенанте.
— По дяволите, не мога да го забравя — въздъхна Траг с горчивина. — Трябваше да видиш жена му и двете му чудесни невинни дечица, които гледаха с бащините си спокойни, честни сини очи. Едното беше достатъчно голямо, за да проумее случилото се. По-малкото не разбираше.
— А лена му? — попита Дела Стрийт. Траг я погледна за миг и стисна устни.
— Тя много добре съзнаваше какво е станало… Наистина чудесно момиче. С Боб Клеърмонт се обичали от години, но избухнала войната и той заминал Знаеш ли какво означава всяка нощ да се молиш за някого, да чакаш писмата му, телеграмите да те изпълват с ужас, да мразиш всяко иззвъняване на телефона… Е, тя е преживяла всичко това, както и много други хора. Това е войната. Любимият й се върнал. Много мъже не се върнаха. Дотук е имала късмет. Той си дошъл в отпуска. Оженили се. Не могъл да види сина си, докато не свършила войната. Тогава момчето било на повече от годинка… После Боб започнал да учи, за да бъде достоен за професията си. Смятал, че е голяма чест да прилагаш закона в действие. Твърдял, че в очите на обществото образованият детектив щял да бъде точно толкова важен, колкото адвокатът и лекарят. Всичките си пари харчел за книги — криминология, право и тъй нататък.