Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
— В Делхи имам приятели, ще ги накарам да се размърдат.
— Не, ти ще отидеш в Панкот! — нареди властно шаманът, а после няколко пъти повтори същата фраза на родния си език. При всяко повтаряне Инди усещаше как съпротивата му намалява, как волята му се прекършва и променя така, както речните брегове изменят формите си под напора на мусона.
Шаманът продължаваше да говори на родния си език.
— Какво казва? — нетърпеливо попита Уили.
— Казва, че съдбата ме е изпратила тук — дрезгаво поясни Инди. — Казва, че ще се срещна със Злото, защото то вече ме е зърнало и знае, че отивам при него. Това е съдбата ми и нищо не можело да я промени. Казва, че не е способен да надникне в бъдещето, вижда единствено моето пътешествие.
Дребосъка и Уили го гледаха втренчено.
Неспокойните очи на Инди се бяха заковали в блесналите очи на шамана.
Тримата лежаха в колибата и напразно се опитваха да заспят. Пред очите им се мяркаха страховити картини: отвлечени деца, гниещи трупове на животни, опожарени ниви, огнени пламъци, черни духове.
Инди беше изследвал достатъчно много затънтени райони на света и знаеше, че всяка религия има свои собствени сфери на влияние, всяка магия действува само там, където се е родила. В техния случай те вече бяха подвластни на магията, която влияеше на волята и мислите на Индиана. Той все още успяваше да й се противопоставя, но не можеше да я изхвърли от съзнанието си дори за миг. Можеше само да се бори с нея и го правеше. Полузаспал, с част от будното си подсъзнание.
Уили искаше да се махнат оттук и нищо повече. Вече беше успяла да намрази дълбоко това място, пълно с прахоляк, примиращи от глад селяни и злокоба, която витаеше във въздуха. Изпитваше чувство, подобно на онова, което я обземаше навремето у дома преди връхлитането на страхотен ураган. Сякаш всеки миг покривът над главата й щеше да рухне. Страшно й се искаше да махне с ръка на някое такси и да изчезне.
Дребосъка беше обзет от лошо, много лошо предчувствие. Тези хора направиха магия на Инди, прекършиха волята му и го тласкаха към големи опасности. Беше слушал подобни истории от моряци, пътували до Филипините и Хаити. От тях знаеше, че те рядко свършват добре. Сега трябваше да е постоянно нащрек, за да може да предпази Инди от многобройните опасности. Трябваше да бъде нещо повече от телохранител, тъй като се налагаше да пази и душата на своя приятел.
Усещаше, че и жената е в опасност. В сянката й играеха призраци, той ясно ги виждаше с крайчеца на окото си. Но когато обръщаше глава да ги погледне в лицето, те бързо изчезваха. Очевидно ще се наложи да пази и нея. Иначе, след като се измъкнат от това подозрително и прокълнато от боговете място и заминат за Америка, Инди може да се окаже без съпруга.
Отправи една гореща молитва към Хуан-Тиен, Върховния бог на мрачните селения, който живееше далеч на север и имаше способността да прогонва злите духове. После се успокои и заспа.
Най-сетне заспа и Индиана. Сънува страшен сън.
Нещо се насочи към него, нещо ужасно. Голи клони шибаха лицето му, дишаше тежко под лунните лъчи. Вятърът стенеше край него, а онова нещо летеше в нощта и се насочваше към мрачните пещери в спящото съзнание на Индиана.
Изведнъж отвори очи и се ослуша. Какво бе това? Беше сигурен, че някой тича през храсталаците отвън. Бавно се изправи и наостри уши.
До него кротко спяха Уили и Дребосъка. Но навън ставаше нещо, Инди просто го усещаше. Надигна се, тръгна към вратата на хижата и след миг беше отвън.
Вятърът се усилваше, а луната блестеше като златна монета. Ето — в храсталака отляво нещо прошумоля и Инди рязко се обърна. Клоните се разтвориха и от тях внезапно изскочи някакво дете, което се втурна към него.
Инди приклекна и детето просто падна в ръцете му, очевидно изгубило съзнание. Беше момченце на седем-осем годинки, съвсем измършавяло от глад, облечено в изгнили дрипи. Върху гърба му имаше кървави следи от камшични удари.
Индиана извика за помощ, отнесе детето в колибата и го сложи да легне на одеялото. След няколко минути всички старци наклякаха край колибата. Да, това дете е от селото, потвърдиха те.
Шаманът избърса с влажна кърпа челцето на момчето и прошепна някакви заклинания. Клепачите му трепнаха и то отвори очи. Замаяно огледа вътрешността на хижата, познатите и непознатите лица, надвесени над него. Накрая погледът му спря върху Индиана и ръчичките му се протегнаха за прегръдка. Инди пое слабичките длани. Тъмните мършави пръстчета носеха следи от дълбоки порязвания — очевидно бяха стискали остър предмет. Юмручето на детето постепенно се отпусна и нещо падна в шепата на Индиана.