Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
— Ти ли ме заплашваш, Камени?
— Предупреждавам те…
ГЛАВА VIII
Втори месец от Зимата — 10-и ден
I
Минаваха ден след ден и Ренизенб понякога имаше чувството, че живее в някакъв сън.
Тя не направи повече опити за сближаване с Нофрет. Сега се боеше от нея. Имаше нещо в поведението й, което не разбираше.
След онзиденшната случка в двора Нофрет се промени. Беше изпълнена с някакво самодоволство, някакво ликуване, което Ренизенб не можеше да проумее. Понякога си мислеше, че представата й за Нофрет като за нещастно вътре в себе си момиче е била напълно погрешна. Тя изглеждаше доволна от живота, от себе си и от околните.
А в действителност обкръжаващите я определено се бяха променили към по-лошо. В дните след заминаването на Имхотеп, мислеше си Ренизенб, Нофрет съвсем съзнателно сееше раздори сред членовете на семейството.
Сега те здраво бяха стегнали редиците си срещу посегателката. Вече нямаше караници между Сатипи и Кайт, нито пък Сатипи упрекваше нещастния Яхмос. Ипи не беше така безразсъден и безцеремонен с по-големите си братя. Съществуваше някаква нова хармония в семейството, но тя не успокои Ренизенб, защото издаваше упорито вътрешно зложелателство към Нофрет.
Двете жени — Сатипи и Кайт, престанаха да се карат с нея, избягваха я. Не й говореха, а когато тя дойдеше, незабавно събираха децата и заедно отиваха нанякъде. Същевременно започнаха да се случват странни, досадни дребни инциденти. Ленената рокля на Нофрет беше прогорена с нажежена ютия, а някакво боядисващо вещество беше излято върху друга рокля. Понякога по облеклото й се появяваха следи от остри тръни. В леглото й беше намерен скорпион. Храната, която й поднасяха, или беше пресолена, или съвсем безсолна. Веднъж в хляба имаше умряла мишка.
Това беше тихо, безпощадно, дребнаво преследване — нищо явно, нищо, за което да се хванеш, типично женска работа.
Един ден старата Еза повика Сатипи, Кайт и Ренизенб. Хенет вече беше там, някъде отзад, клатеше глава и триеше ръце.
— Ха! — каза Еза с присъщата си ирония, като влязоха. — Ето ги моите внучки-умници. Вие всички какво си мислите, че правите? Какво чувам за съсипаната рокля на Нофрет и негодната й за ядене храна?
Сатипи и Кайт се усмихнаха не особено приятно. Сатипи попита:
— Нофрет ли се оплака?
— Не — отвърна Еза. Тя намести с ръка перуката, която носеше винаги, дори и в къщи, малко накриво. — Не, не се оплака Нофрет. Ето кое ме притеснява.
— Но не притеснява мен — подчерта Сатипи, кимайки с хубавата си глава.
— Защото си глупава — засече я Еза. — Нофрет има два пъти повече ум в главата си от всяка от вас трите.
— То си личи — каза Сатипи. Изглеждаше развеселена и доволна от себе си.
— Какво си мислите, че правите вие? — попита Еза.
Лицето на Сатипи замръзна.
— Ти си стара жена, Еза. Въпреки цялото ми уважение към теб ще ти кажа, че тези неща не те засягат така, както засягат нас, защото ние имаме съпрузи и малки деца. Решили сме да вземем нещата в собствените си ръце. Знаем как да се отнасяме с една жена, която не харесваме и с която не сме съгласни.
— Хубави думи — каза Еза. — Хубави думи — повтори и се изкиска. — Но хубави думи могат да се чуят и от робините при воденичния камък.
— Вярно и мъдро — забеляза Хенет отзад.
Еза се обърна към нея.
— Хенет, какво казва Нофрет за това, което става? Ти сигурно знаеш — все вървиш подире й.
— Така ми поръча Имхотеп. Не ми е приятно, разбира се, но трябва да правя това, което господарят ми нареди. Ти не мислиш, надявам се…
Еза я прекъсна с досада:
— Знаем всичко за теб, Хенет. Вечно предана и рядко отблагодарена. Независимо че би било редно. Какво казва Нофрет, те попитах.
Хенет поклати глава:
— Нищо не казва. Само се усмихва.
— Точно така — Еза взе едно хинапово зърно от чинията до лакътя й, огледа го и го сложи в устата си. После каза с рязка, отмъстителна сприхавост: — Глупачки такива! Нофрет е силната, не вие. С всичко, което правите, сте играчки в ръцете й. Дори бих могла да се закълна, че действията ви я удовлетворяват.
Сатипи отвърна остро:
— Глупости. Нофрет е сама срещу мнозина. Каква сила може да има?
Еза строго отвърна:
— Силата на една млада, красива жена, омъжена за възрастен мъж. Помнете ми думата. — Тя бързо извъртя глава и каза: — Хенет знае за какво говоря!
Хенет се облещи, въздъхна и закърши ръце.
— Господарят много държи на нея, така е, да, точно така е.
— Върви в кухнята — поръча й Еза. — Донеси ми няколко фурми и малко сирийско вино… да, и мед.