Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
Когато Нофрет прекрачи пътната врата и премина през двора, едно от децата се изпречи на пътя й, гонейки топката си.
Тя ядосано блъсна момиченцето и то се просна на земята. Детето нададе вой, Ренизенб дотича до него, вдигна го и каза възмутено:
— Не трябваше да правиш така, Нофрет! Виж, наранила се е, ударила си е брадичката.
Нофрет рязко се засмя:
— Да внимавам да не нараня тези разглезени сукалчета? Защо? Да не би майките им да са внимателни към моите чувства?
Като чу плача на детето, Кайт изтича от къщата. Наведе се и разгледа нараненото му лице. После се обърна към Нофрет:
— Дяволица и змия! Гадина зла! Почакай и ще видиш какво ще ти погодим!
С всичка сила удари Нофрет по лицето. Ренизенб извика и задържа ръката й, преди да е успяла да замахне повторно.
— Кайт, Кайт, не прави това!
— И кой го казва? Нека се види в огледалото. Тук е сама срещу много.
Нофрет стоеше неподвижно. Ръката на Кайт беше оставила ясен червен отпечатък на бузата й. От крайчеца на окото, където гривната на Кайт беше раздрала кожата, по лицето й се стичаше тънка струйка кръв.
Но изразът на Нофрет озадачи Ренизенб — и я изплаши. Нофрет не се разгневи. Вместо това в очите й имаше особен, ликуващ израз и устата й отново се беше извила в познатата котешка, доволна усмивка.
— Благодаря ти, Кайт — каза тя.
После влезе в къщата.
II
Със стиснати клепачи, мърморейки под носа си, Нофрет повика Хенет. Тя дотича, спря и ахна. Нофрет бързо прекъсна възклицанията й.
— Доведи ми Камени. Кажи му да си вземе писалката, мастило и папирус. Трябва да напише писмо до господаря.
Очите на Хенет бяха приковани в бузата на Нофрет.
— На господаря… Разбирам… — Сетне попита: — Кой направи… това?
— Кайт — Нофрет си спомни случката и тихо се усмихна.
Хенет поклати глава и изписка:
— Това е много лошо, много лошо… Разбира се, господарят трябва да научи. — Тя стрелна Нофрет с кос поглед. — Да, наистина, Имхотеп трябва да знае.
Нофрет каза любезно:
— Ти и аз, Хенет, мислим еднакво… Смятам, че и действията ни ще бъдат такива.
Тя откачи един аметист в златен обков от края на ленената си роба и го сложи в ръката на Хенет.
— Ние с теб искрено желаем благополучието на Имхотеп.
— Толкова се радвам, Нофрет… Колко си щедра… каква изящна изработка.
— Имхотеп и аз ценим верността.
Нофрет продължаваше да се усмихва, очите й се стесниха като на котка.
— Извикай Камени и ела заедно с него. Ти и той сте свидетели на случилото се.
Камени дойде малко неохотно, сбърчил вежди.
Нофрет заговори повелително:
— Помниш ли нарежданията на Имхотеп, преди да замине?
— Да — отвърна той.
— Времето настъпи — каза Нофрет. — Сядай, вземай мастило и напиши каквото ти казвам. — После, понеже Камени още се колебаеше, тя рече заповеднически: — Ще пишеш това, което виждаш със собствените си очи и чуваш със собствените си уши, а Хенет ще потвърди всичко, което казвам. Писмото трябва да бъде изпратено в пълна тайна, и то незабавно.
Камени бавно отвърна:
— Не ми харесва…
Нофрет му се озъби:
— От Ренизенб нямам оплаквания. Тя е мила, слаба и глупава и не се е опитвала да ми навреди. Доволен ли си сега?
Почернялото от слънцето лице на Камени потъмня още повече.
— Нямах предвид това…
Нофрет омекна:
— Мислех, че го имаше… Хайде сега, изпълни нарежданията ми — пиши.
— Да, пиши — рече Хенет. — Толкова ме обезпокои това, ужасно ме обезпокои. Имхотеп непременно трябва да научи. Има право. Колкото и да е неприятно, всеки трябва да изпълни дълга си. Винаги съм го чувствала така.
Нофрет мило се засмя:
— Сигурна съм в това, Хенет. Ти ще изпълняваш дълга си. И Камени ще си върши работата. А аз — аз ще правя това, което ми е приятно…
Но Камени още се колебаеше. Лицето му беше мрачно, почти ядосано.
— Не ми харесва това — упорито каза той. — Нофрет, по-добре пак си помисли.
— Това ти го казваш на мен!
Камени отстъпи пред тона й. Очите му избягваха нейните, но мрачното изражение остана върху лицето му.
— Внимавай, Камени — каза равно Нофрет, — имам голямо влияние пред Имхотеп. Той слуша каквото му казвам. Досега е бил доволен от теб… — Тя спря многозначително.
— Заплашваш ли ме, Нофрет? — ядосано попита Камени.
— Може би.
Той я изгледа гневно, после наведе глава.
— Ще направя каквото казваш, Нофрет, но мисля, да, мисля, че ще съжаляваш.