Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

Няма втори шанс…

Отгоре на цялото ми чувство за вина, нощес сънувах една жена — не Моника, а старата си любов Рейчъл. Беше от сънищата, в които време и реалност се объркват, светът е непознат и чужд, дори противоречив, и все пак не изглежда нелогичен. С Рейчъл пак сме заедно. Никога не сме късали, но въпреки това сме живели разделени през всичките тези години. Аз съм на трийсет и четири, но тя не е остаряла нито с ден, откакто ме напусна. В съня Тара е все така моя дъщеря — всъщност не са я отвличали, — но е някак си и на Рейчъл, макар че Рейчъл не е нейна майка. Навярно сте имали подобни сънища. Всичко е нелогично, без обаче да го оспорвате. Когато се събудих, сънят се разнесе като дим, както се случва със сънищата. Но ми остана вкусът, както и копнежът, който ме завладя с неочаквана сила.

Майка ми твърде много се суетеше около мен. Току-що ми стовари поредния поднос с храна. Пренебрегнах го за кой ли път, но тя си знаеше своето: „Трябва да имаш сили за Тара“.

— Да, мамо, „сили“ е ключовата дума тук. Стига да правя достатъчно лицеви опори на пейката, това ще ми върне Тара.

Мама само поклати глава, без да ми се връзва. Беше жестоко от моя страна, защото тя също страдаше. Внучката й бе изчезнала, а синът й бе в кошмарно състояние. Видях, че се запъти към кухнята с въздишка. Не й се извиних.

Тикнър и Ригън наминаваха често. С приказките си много ми напомняха празните бълнувания от пиесите на Шекспир, които не значат нищо. Осветлиха ме за технологичните чудеса, използвани в издирването на Тара, като ДНК анализи и потенциални пръстови отпечатъци, охранителни камери, летища, пътни бариери и железопътни гари, търсачки, наблюдение и лаборатории по криминалистика. Парадираха с изтъркани полицейски клишета от сорта „Нито един непреобърнат камък“ и „Всяка възможна версия“. Аз кимах умно. Караха ме да разглеждам снимки на заподозрени лица, но търговският пътник със суичъра не беше на нито една от тях.

— Проучихме „Б + Т Електроникс“ — съобщи ми Ригън още на първата вечер. — Компанията съществува, но те използвали магнитни знаци, които само отлепваш от камиона. Някой им е откраднал един преди два месеца. През ум не им минало, че си заслужава да съобщават за случая.

— А регистрационният номер? — попитах.

— Номерът, който ти ни съобщи, не съществува.

— Как е възможно?

— Използвали са две стари табели с регистрационни номера — обясни Ригън. — Нали разбираш, режат две табели наполовина и след това заваряват лявата половина на едната с дясната половина на другата.

Зяпах го като треснат.

— Тази работа има и една хубава страна — додаде Ригън.

— Нима?

— Означава, че си имаме работа с професионалисти. Знаели са предварително, че ако се свържеш с нас, ще устроим засада в мола. Намерили са място за паркиране, до което не можем да стигнем, без да бъдем забелязани. Набутват ни в проследяване на безполезни следи с фалшивия рекламен знак и подправения регистрационен номер. Та както казах, професионалисти са.