Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Тя се обърна на една страна и го погледна, макар че едва виждаше очертанието на профила му в тъмнината на стаята. Но всяка частица от тялото й усещаше близостта му. Той беше топъл и жив, една странна смесица от болка и екстаз се надигаше в нея, защото по някакъв начин мъжът беше станал важен за нея, толкова важен, че смисълът на съществуването й бе безвъзвратно променен. Дори и след като той си тръгнеше, както и подсказваше здравият разум, тя никога нямаше да бъде същата. Диамантения залив й го беше подарил, един странен подарък от тюркоазните му води. Рейчъл се протегна и нежно погали мускулестата му ръка. После отдръпна пръсти, тъй като допирът до кожата му накара сърцето й отново да подскочи. Непознатият беше дошъл от морето, ала именно тя имаше основната заслуга за това.
Четвърта глава
— Той е мъртъв, казвам ви.
Строен мъж с кафява коса, която сивееше тук-там, и тясно, напрегнато лице, издаващо хладнокръвно спокойствие и самоконтрол, погледна говорещия с презрение и насмешка.
— Смяташ ли, че можем да си позволим да предположим такова нещо, Елис? Нищо не сме открили, повтарям, нищо, което да ни доказва смъртта му.
Тод Елис присви очи.
— Няма как да е оцелял. Лодката се взриви като бензинов резервоар.
Елегантна червенокоса жена мълчаливо ги слушаше. Тя се наведе, за да изгаси цигарата си.
— Един от мъжете съобщи, че видял нещо или някого да пада зад борда.
Елис почервеня от яд. Тези двамата бяха отстъпили пред него, когато решиха да атакуват, а сега се отнасяха към него като към някакъв аматьор. Не му харесваше. Той беше много повече от аматьор и те имаха дяволски голяма нужда от него, докато преследваха Сейбин. Планът не се получи така, както го бяха замислили, ала Сейбин не беше избягал и това беше най-важното нещо. Ако си мислеха, че е лесна работа да го хване човек, жестоко се лъжеха.
— Дори и да е паднал във водата — търпеливо рече Елис. — Сейбин е ранен. Видяхме, че го улучихме. Бяхме на километри навътре в морето. Няма как да е стигнал до брега. Или се е удавил, или някоя акула го е разкъсала. Защо да рискуваме да привлечем внимание към себе си, като започнем да го издирваме?
Бледосините очи на другия мъж гледаха през Елис и се взираха в миналото.
— Да, но не говорим за някой обикновен човек, а за Сейбин. Колко пъти ни се е изплъзвал? Прекалено много, за да повярвам, че толкова лесно сме го убили. На лодката не открихме части от труп и ако, както казвате, той или се е удавил, или акулите са го изяли, пак щеше да има някакво доказателство. Претърсихме водите в продължение на два дни и не открихме нищо. Най-логичното нещо, което трябва да направим, е да продължим търсенето на брега.
— Ако го направим, ще се изложим на показ.
Жената се усмихна.
— Не и ако го направим както трябва. Просто трябва да сме предпазливи. Най-голяма опасност за нас има, в случай че някоя лодка го е прибрала и го е закарала в болницата. Ако е успял да поговори с някого и да позвъни тук-там, няма да можем да се доберем до него. Обаче първо трябва да го открием. Съгласна съм с Чарлз. Твърде голям е залогът за нас, за да предположим, че просто е мъртъв.
Лицето на Елис беше мрачно.
— Имаш ли представа каква територия трябва да обходим? — попита той.
Чарлз дръпна по-близо картата на Флорида и отбеляза мястото с X.
— Като се имат пред вид разстоянията и прилива, които вече проверих, мисля, че трябва да съсредоточим усилията си в този район. — Той начерта дълъг овал върху картата и лекичко го потупа с писалката. — Ноел, провери всички болници в района, също и полицейския регистър за арестите, и открий дали не е постъпил пациент с огнестрелна рана за лечение. Докато ти се занимаваш с това, ние ще претърсим всеки сантиметър по бреговата линия. — Той се облегна на стола и впери в Елис леден поглед. — Можеш ли да се свържеш с хората си и да разбереш, без да предизвикаш съмнение, дали той се е обаждал на някого?
Елис вдигна рамене.
— Имам връзка, на която мога да разчитам.
— Тогава се заеми. Може би чакахме твърде дълго.
Другият щеше да се обади, помисли си Елис, ала това щеше да е само загуба на време. Сейбин беше мъртъв. Тези хора продължаваха да действат така, сякаш той беше супермен, който изчезва във въздуха и после отново се появява като по чудо. Е, добре, носеше му се славата, докато беше в полеви условия. Но това беше преди години. Оттогава сигурно бе загубил уменията си, докато бе седял зад скучното бюро. Не, Сейбин беше мъртъв. Елис беше сигурен в това.