Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Авторът на статията се беше опитал да свърже нещастният инцидент с изчезването на три деца от улица „Селс“, която се намираше в един беден краен квартал близо до Октагон. Преди да изчезнат безследно, децата били видени да разговарят с някаква старица с приблизително същата безлична външност. Мадлин се беше приближила и четеше през рамото на Никола. Тя каза:
— Това е ужасно, но се случва доста често, Арисилд. Ако този мъж се задържи в града, скоро ще го проследят и заловят.
— Мъж ли? — Арисилд вдигна вежди.
— Лицето, което е подмамило децата — обясни тя — явно е мъж, преоблечен като старица.
— А, ясно. В такъв случай, това говори ли ти нещо, Мадлин?
Никола сгъна вестника. Датата сочеше, че е отпреди няколко дни.
— На Префектурата й говори, Арисилд. Хората, които вършат неща от този сорт, като правило са колкото ненормални, толкова и некадърни. Той ще сгреши и те ще го хванат много лесно.
— О, ами, тогава. Обаче… — Арисилд се намръщи и впери виолетовия си поглед в някаква далечна точка.
— Да? — попита Никола, като се стараеше да не придава на гласа си нетърпелива интонация.
Нищо чудно Арисилд да беше видял в пълната с догадки статия нещо, което той и Мадлин бяха пропуснали.
— Нищо — Сънливото изражение се завърна. — Ще пиете ли по едно кафе? В Парсия варенето на кафе е изкуство, а Ишам е виртуоз в това отношение.
По късно, докато слизаха по стълбите, Мадлин каза:
— Понякога си мисля, че Арисилд смята, че работиш за Префектурата, като Ронсард.
— Възможно е — призна Никола — Той знае, че като момче се възхищавах от Ронсард. Щом смята, че Едуар е жив, възможно е да смята какво ли още не.
Кочияшът ги откара до улицата близо до южните речни докове, където се намираха офисите на цялото многообразие от речни карго линии и където малките сгради се редуваха плътно с високи складове със стръмни покриви.
По пътя от Кръстовището на Учените бяха правили догадки относно мотивите на Октав и възможните му съучастници или работодатели, но не бяха постигнали кой знае колко в тази насока. За да правим догадки, са ни нужни факти, помисли Никола, а фактите са нещо, което отчаяно не ни достига.
— Искам да намеря Октав, преди да ни е намерил той. — казваше, тъкмо когато кочияшът спираше в края на улицата. — Тази сутрин изпратих на Рейнар бележка, в която го помолих да се опита да разбере нещо за този човек. Ако Октав изобщо е спиритист.
Той отвори врата на каретата и слезе. Движението по улицата беше умерено натоварено за средата на утрото: покрай тях трополяха конски каруци и по-леки пътнически карети, търговци и пристанищни работници сновяха по улицата и по тротоарите. Бризът довяваше мириса на реката, едновременно и свеж, и отвратителен и напомняше за изчезналото момиче Жил Мюл и предполагаемата й съдба.
— Но и Херцогинята го прие в качеството му на такъв, — отбеляза Мадлин, след като слезе от каретата и пое ръката му, — в противен случай изобщо нямаше да го поканят вчера и определено нямаше да успее да говори с нея насаме.
Никола даде сигнал каретата да потегли. Девис и Крак щяха да я закарат в конюшните зад ъгъла, след което Крак щеше да дойде при тях в склада. Каза:
— Вярно, но ако помага на аристократите да водят разговори с покойните си родственици, името му поне ще се споменава в средите, до които Рейнар все още има достъп. Ние напоследък не се появяваме много в обществото; сигурно затова не сме чували нищо за него.
Никола отдавна беше решил да не рискува да дава приеми в Колдкорт, а нямаше желание да поддържа втора къща заради единия светски живот. За щастие, малцината от хай-лайфа, с които поддържаше контакт, приписваха тази необщителност на скръбта му след смъртта на Едуар Виляр. Въздържането от показност беше от полза и за легендата на Донатиен, която имаше жизненоважно значение за плановете му относно Монтес.