Космическият ловец (Гълтачът на души)

— Но ние знаем, че емпатите5 съществуват! — настоя Лейн.

— Никой досега не беше съобщавал за съществуването на излъчващ емпат — каза Чака. — Всяка раса на емпати, на която досега се бяхме натъквали, може само да приема.

— Добре тогава, може би не става дума за емпатия — примирително каза Лейн. — Но казвам ти, Чака, проклетото същество излъчва надалече емоционалните си импулси. Винаги когато се приближахме по-наблизо, аз така се изплашвах, че целият треперех.

— И аз щях да се изплаша — успокои го Чака. — Какво от това?

— Дявол да го вземе, ти не можеш да разбереш! — сопна се Лейн. — Никога преди не съм се чувствал така.

— Е, никога преди не си се срещал с Хипнозвяра — отбеляза не без логика Чака.

— Това е без значение. Не разбираш ли, че когато изляза на лов за гмурци, аз използвам себе си за примамка в океана, където видимостта е почти нулева. И това не ме плаши. Неведнъж съм бил разкъсван от животни на необитаеми светове, където нямаше никой, който да ми помогне и това също не ме е плашило. А ето че изведнъж се оказвам въоръжен до зъби в „Смъртоносен“ и започвам да треперя като лист.

— Различните хора се плашат от различни неща — мъдро изрече Чака.

— Мен не ме плаши нищо — заяви Лейн. — Но аз го изплаших, разбираш ли, изплаших него и то излъчи обратно ужаса си върху мен. И всеки път, когато се отдалечеше така че част от напрежението му се разсейваше, на мен също ми олекваше.

— Струва ми се, Никобар — замислено изрече Чака, почесвайки изкуственото си око с онова, с което си бе разбърквал коктейла, — че това е най-сложното обяснение на собствения страх, което някога съм чувал през живота си — най-сложното, най-дългото и най-запълненото с наистина безкрайно интересни умозаключения за това как биха могли да бъдат нещата.

— Благодаря ти за доверието — сухо изрече Лейн.

— Готов съм на всичко за платежоспособен клиент — поусмихна се Чака. — Между другото, ти почувства ли болка, когато простреля съществото, Никобар? Приемам, че наистина си го прострелял.