![Джек от сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Джек от сенките [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Джек от сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Това е моят боршин — обясни Повелителя на Прилепите и протегна ръце към отвратителното създание, което изглежда не можеше да реши дали се бои повече от прилепите, или от техния господар и непрестанно удряше главата си в краката на масата, сякаш за да се отърве и от двете злини.
— Какво е това боршин? — попита Джек.
Повелителя на Прилепите втренчи замислен поглед в ноктите си.
— От известно време — заговори той, — учените от Дневната страна се опитват да създадат изкуствен живот. До момента обаче не могат да се похвалят с успех. Реших да опитам с магия там, където науката се оказа безсилна. Отделих немалко време на експерименти и накрая преминах към решаващия опит. Ала той се провали — или по-скоро — успя наполовина. Сам виждаш резултата. Отървах се от моя мъртъв хомункулус като го изпратих в Торните Ями на Гливе. Но един ден това нещо се върна при мен. Нямам нищо общо с неговото съживяване. Изглежда силите, които ни връщат към живот в онези места, са стимулирали по някакъв начин и него. Искрено казано не вярвам боршинът ми да е жив — в естествения смисъл на тази дума.
— Това ли е един от дразнителите, които възнамеряваше да използваш, за да измъчваш своя противник?
— Да, защото съм го научил поне на две неща — да се бои от мен и да ненавижда моя враг. Но точно сега не съм му нареждал да се появява. Изглежда разполага със свои средства за придвижване и ориентиране, дори когато се касае за това място. Ще трябва да разследвам този въпрос по-обстойно.
— А междувременно то ще бъде свободно да идва тук когато му хрумне, така ли?
— Опасявам се, че да.
— В такъв случай, не би ли ми заел някакво оръжие, с което да се отбранявам?
— Съжалявам, но това не е по силите ми.
— Така, значи.
— Време е да си вървя. Приятно къпане.
— Още нещо — спря го Джек.
— Слушам?
— Аз също имам един противник, на когото съм се заклел да отмъстя. Не бих желал да ти досаждам с подробности, но смея да те уверя, че моето възмездие ще бъде далеч по-изобретателно от твоето.
— Наистина? Интересно ще ми бъде да узная какво си намислил.
— Ще гледам да научиш.
И двамата се усмихнаха.
— До следващия път, тогава.
— До следващия път.
И Повелителя на Прилепите изчезна.
Дълго и с наслаждение Джек търка тялото си в горещата вана. Сякаш в него се бе събрала цялата умора от продължителното пътешествие, та му бяха необходими сатанински усилия за да излезе от ваната, да се облече и да се добере до леглото, където се строполи и заспа мигновено. Беше твърде изморен за да обмисля разни планове за бягство.
А докато спеше, му се яви сън.
Сънува, че държи Великия Ключ на Колиния, олицетворяващ Хаоса и Реда и че отключва с него небето и земята, океана и вятъра, а сетне ги приканва да се стоварят върху Високия Зандан и неговия господар от всички краища на света. Сънува, че там лумва страшен пожар и че черния Повелител се гърчи в сърцето му като застинала в кехлибар мравка, но жив и способен да усеща всичко. А над всичко това се носеше постоянният и равномерен грохот на Машината на света. Джек изстена болезнено в съня си и се преобърна в подгизналото от пот легло, затворен зад огледалните стени.
5
Джек седеше в най-близкото до леглото кресло, изпружил крака и подпрял брадичка с пръсти. Носеше платнени шутовски дрехи в червено, черно и бяло и обувки с извити върхове, завършващи с раздърпани връзки, от които бе откъснал звънчетата. Палячовската шапка със звънчета и смешния жезъл бе захвърлил някъде из залата.
Всеки миг ще се покаже, мислеше си той. Дано този път боршинът да не го последва.
Върху масата се търкаляха останките от неговото тридесет и първо ядене, ако се съдеше по размерите и вида — закуска. Въздухът в помещението бе малко по-хладен, отколкото бе привикнал. Три пъти досега го бе посещавал боршинът — изникваше ненадейно в средата на стаята, или се появяваше от пода, за да се нахвърли мигновено към него. Джек неизменно прибягваше до една и съща тактика — защитаваше се от нападенията му с някое кресло, крещеше и вдигаше колкото се може повече шум, докато накрая Повелителя на Прилепите се появяваше, обсипваше го с извинения за безпокойството и прогонваше досадника. Постепенно Джек изгуби охота към съня, опасявайки се, че чудовището може да го нападне докато спи.