Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Гроувс изживя още един път рисковете от шофирането на Лорънс, докато колата фучеше нагоре по тесния път към хълма над университетското градче. Далече долу, отвъд градините и поляните на Бъркли, под слънцето блестяха мостовете над залива Сан Франциско. Лорънс въведе Гроувс в новопостроения купол на върха на Радиейшън Хил. Под белия кръгъл таван, поддържан от стоманени греди, наредени като спици на велосипедно колело, гигантският магнит се извися ваше на 6 м височина над пода. Огромен, червено боядисан кран, висеше над незавършения циклотрон. Членове от групата на Лорънс работеха над пречиствателната уредба, разположена между полюсите на гигантския магнит. Машината беше внушителна, очевидно много по мощна от 95-сантиметровия калутрон.
Лорънс беше видимо горд със своето творение.
— Тук се намира урановият газ, генерале, а от другата страна — електрозахранването. То е десет пъти по-мощно, отколкото при стария модел!
Той придърпа Гроувс по-близо до машината.
— Ще ви покажа как работи. Атомите се ускоряват през вакуумната тръба до няколко хиляди километра в секунда. С тази скорост те навлизат в изключително мощно магнитно поле.
Лорънс викна на оператора:
— Джими, надуй го здраво — по-здраво, за бога! — Под действието на магнитното поле атомите се отклоняват и се движат по кръгови траектории. Както знаете, уранът има два изотопа: по-тежък — U–238, и по-лек — U–235. Леките атоми на U–235 имат различна траектория от тази на по-тежките атоми на U–238. Нали разбирате? То е все едно да хвърлим два различно тежки камъка с една и съща сила — единият ще отлети по-далеч от другия. Тук, на края на дъгата, сме поставили два контейнера: в единия се събират тежките атоми, а в другия — леките.
Лорънс дръпна Гроувс още по-близо.
— Погледнете оттук, генерале. Виждате ли дъгата? Там се извършва разделянето.
Гроувс видя електричната дъга.
— Колко дълго трябва да работи машината, за да се постигне добро разделяне? — попита той съвсем делово.
— Ами, трябва доста време, за да се създаде достатъчен вакуум в камерата — не по-малко от 15 до 24 часа.
— А колко време е работила машината?
— Досега не повече от десет или петнадесет минути.
Ентусиазираният Лорънс не разбра защо на лицето на Гроувс се изписа разочарование.
— А как върви пречистването? Какво количество сте събрали в кошниците? — попита Гроувс със слаба надежда в гласа.
— Още не сме постигнали измеримо разделяне. Поне засега. Всичко е все още експериментално, нали разбирате…
8.
Трудно е да си представи човек двама души, толкова различни във всяко отношение. Единият беше крехък и слаб, млад професор с напрегнато изражение и магнетични сини очи, които излъчваха изключителна чувствителност, а другият — едър, здрав и самоуверен генерал. Дори да бяха от различни биологични видове, теоретичният физик от Бъркли и армейският инженер от „Уест Пойнт“ нямаше да имат толкова малко общо в произхода и образованието си. Те имаха различни характери, вкусове и начин на мислене. Говореха един и същ език, но влагаха различни смислови нюанси в думите.
Толкова различни хора обикновено никога не се срещат. Ако това се случи, те не биха имали какво да си кажат. Дори още по-лошо: генералът би причислил професора към „дългокосите леви интелектуалци“, а професорът би наредил генерала в компанията на „реакционните пруски милитаристи“. Странно, но при доктор Робърт Опенхаймер и генерал Лесли Гроувс се получи точно обратното. Докато разговорът между тях течеше в тясното купе на експреса „Туенти сенчъри лимитед“ от Чикаго за Ню Йорк, двамата мъже започнаха да проявяват все по-силен интерес един към друг. Полковник Маршал и подполковник Никълс също пътуваха в претъпканото купе и тримата офицери бяха поразени от блестящите разсъждения на учения.
Гроувс беше срещал само веднъж за кратко Опенхаймер и бе останал поразен от изключителния интелект на резервирания 38-годишен физик. Той му беше заприличал на някакъв монах професор с широки познания в теоретичната физика и остър ум. Като слушаше как говори Опенхаймер сега, генералът откри изключително широката му култура и богатите му познания в изкуството, литературата и философията. Направи му силно впечатление и това, че след като говореше свободно немски и френски, Опенхаймер изучавал за удоволствие и санскритски. Гроувс беше изумен от бързия и остър ум на младия професор и от способността му да обхваща проблемите. Едновременно с това той констатира с изненада, че Опенхаймер има съвсем ограничени представи за американската политическа система, за промишлеността, строителството, за проблемите на управлението и на труда. При целия му блясък невежеството му по отношение на американската военна история беше съизмеримо с това на Гроувс за симфоничната музика или за индуската поезия.