Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Човекът и лорсът бяха готови. Хърм се бе скрил някъде в сумрака и очакваше удобен момент да дойде с внезапен скок на помощ. Чакането не продължи дълго. Нощният мрак не беше се дръпнал напълно, когато във водата запляскаха множество лапи. Преди още да ги види, поддавайки се на чувствата си, Убиецът отвъртя главите на две осветителни гранати и ги запрати в ляво и дясно от себе си. Избухнаха два бели взрива и ослепителна светлина заля всичко наоколо.
И в същия миг Хиеро разбра, че е допуснал важна и вече непоправима грешка, като е избрал потока за път. Видът на петте лъскави твари, които изскочиха на брега и приличаха на огромни норки, ясно показваха, че руслото е било най-последното място по което е трябвало да бягат от тях. „Нищо чудно, че са така бързи“ — помисли той. Издадените напред долни челюсти бяха осеяни с остри зъби. От мокрите муцуни до крайчеца на дългите им опашки имаше поне три метра и сигурно тежаха колкото едър мъж. Проблясващите нашийници от синкав метал издаваше, че са слуги на Нечестивия. Чудовищата с писък и рев се хвърлиха в атака.
Хиеро стреля с хвъргача и веднага се освободи от него. Прекалено дълго трябваше да го зарежда, а нападателите се приближаваха стремително. Но изстрелът свърши добра работа. Животното в челото на глутницата изчезна в оранжевото избухване, а още едно с жален писък запълзя настрани, като влачеше счупената си лапа. Останалите три твари се спряха зашеметени от взрива и смъртта на водача си. Клотц яростно зарева и се хвърли напред. Хиеро сграбчи копието си, здраво стисна с колена страните на лорса и се приготви да удря.
Раненото животно не можеше бързо да се движи и завърши съществуването си под страшните копита на гигантския елен. Друго скочи към Хиеро, но се набоде направо на копието му, като го изби от ръцете му. Звярът падна на земята, кръвта му бликаше, а с удар на тежкия си нож човекът го довърши. Останалите чудовища не отстъпиха. Атакуваха човека едновременно с разтворени челюсти и не обръщаха внимание на лорса. За щастие на свещеника, те с Клотц бяха тренирали тази възможност. Лорсът автоматично се обърна към левия противник и предостави десния на ездача си.
Хиеро се надигна на седлото и вложи цялата тежест на тялото си в удара. Старинният нож не го подведе — огромният нападател рухна на земята с разцепен череп. В същия миг човекът усети страшна болка в левия си крак. Самонадеяният Клотц не бе оценил правилно скоростта на противника си. Когато огромното му копито се спускаше надолу, пъргавият звяр се отклони встрани и заби зъби в човешката плът. Бедрото на Хиеро бе разпрано почти до костта и когато звярът отскочи, той се заклати от болка.
Но лорсът не повтори грешката си. Разбра, че стопанина е получил рана и изпадна в студена бясна ярост. Бавно се запъти към последната твар и заплашително размаха глава, като вдигаше високо страшните си копита. Чудовището скочи, изви се във въздуха и отново се прицели в ездача. Но Клотц беше нащрек. Стремително се метна копито, раздаде се трясък и звярът се оказа повален на земята със строшен гръбнак. И докато от размазваното тяло не изчезна последната искрица живот, копитата не престанаха да тъпчат яростно.
А когато Клотц внимателно се наведе на колена, да може човекът да слезе, Хиеро безмълвно седеше в седлото. После се заклати и рухна на земята до огромния потен хълбок на лорса. Дишаше тежко и се опитваше да се справи със слабостта си. Накрая успя да се огледа и видя до себе си загрижената физиономия на Хърм.
— „Готов бях (съществото) беше прекалено пъргаво (за мен) — достигна до човека мисълта му. — Мога ли помогна?“
— „Не — отвърна Хиеро. — Ще си превържа крака. Наблюдавай за някаква опасност, докато правя това“.
Мечокът кимна и се оттегли настрана.
Като надмогваше болката си свещеникът свали ботуша си и огледа раната. я се оказа чиста. Ръцете му трепереха докато опипваше чантата и се стараеше да не се поддаде на идващата вълна безсъзнание, която заплашваше да потопи съзнанието му. Най-сетне намери торбичката с медицинските принадлежности и внимателно намаза с тънък слой мехлем раната и здраво бинтова крака си. После взе таблетка лукинаги. Този препарат разширяваше възможностите на съзнанието със силната си наркотична сънотворност и премахваше болките. Последната мисъл на Хиеро бе безпокойството, че някой, докато е в безсъзнание, може да вземе връх над разума му. Повече нищо не помнеше.