Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
с ум в покой, с мисъл само за мене —
към мене, седейки, да се устремява.
15
Така упражняващият се йогин,
ако постоянно владее ума си,
ще достигне Покоя — нирвана —
това е моята вечна същност.
16
Но йога не е за този, който
твърде много яде или никак,
не е за този, който спи много
или бодърства много, о, Арджуна.
17
Йога умъртвява страданията
на този, който се храни умерено,
умерено действа и се развлича,
умерено спи, умерено бодърства.
18
Този, чиято насочена мисъл
пребивава в Покоя на атман —
недосегаемият за страсти —
този е йогин: единен с Едното.
19
Както е неподвижен пламъкът
на лампата в безветрено място,
с такъв спокоен у.и всеки йогин
се упражнява в сливане с атмана.
20
Когато умът е напълно спокоен,
обуздай с упражнения в йога,
той вижда вътре в себе си атмана
и в него чрез него се наслаждава.
21
Това блаженство без край е достъпно
само чрез разума — надсетивно е.
Но йогин, който стигне до него —
е неразделен с вечната Истина.
22
Щом постигне това състояние,
от което по-висше няма,
укрепналият в него не трепва
дори от най-жестоко страдание.
23
Знай, че това е йога, която
разкъсва връзките със страданията.
Тази йога ти трябва да следваш —
с вяра, с ведро и твърдо съзнание.
24
Освободен от всяко желание,
което помислите пораждат,
концентрирал в ума сетивата си,
които във всички посоки блуждаят,
25
нека човекът да се отпусне
и с волята на устойчивия разум
да насочи ума си към атмана,
като не мисли за нищо друго.
26
Щом започне да се отклонява
умът тревожен и непостоянен,
всеки път да го връща човекът
и да го подчинява на атмана.
27
Върховна радост изпитва йогин,
чийто ум е в покой постоянно,
който е укротил Страстта — раджас
и свободен от грях влиза в брахман.
28
Установен завинаги в атмана
и свободен от грях, този йогин
непрестанно блаженство изпитва —
радва се на единството с брахмана.
29
Атмана в себе си вижда във всичко —
и всички същества вижда в атмана.
Който е уравновесен чрез йога,
навсякъде в този свят вижда Едното.
30
Който ме вижда във всяко нещо
и вижда, че всяко нещо е в мене,
той няма никога да ме остави,
нито ще бъде от мен изоставен.
31
Този, който усеща Единството
и ме почита във всяко нещо,
какъвто и живот да живее —
този йогин живее в мене.
32
Който в светлината на атмана
гледа на всичко като на себе си
и е в неволя и радост еднакъв —
този е съвършеният йогин.
Арджуна каза:
33
Нима е възможно, о, Мадхусудана,
такава йога на трайно единство?
Умът е непостоянен, тревожен
и му е трудно покой да постигне.
34
Неуморните мисли, о, Кришна,
се движат бързо, терзаят, не спират.
И да се овладеят, е трудно —
както е трудно да се спре буря.
Върховносияйния каза:
35
Да, наистина, о, Мощноръки,
не е лесно ума да владееш.
Но с дълго упорство, о, Каунтея,
ще го подчиниш — щом отхвърлиш страстите.
36
Който сам себе си не владее,
трудно постига йога — Единството.
Но овладелият се и усърдният
ще го постигне, щом знае средствата.
Арджуна каза:
37
А който себе си не владее,
но все пак е преизпълнен от вяра,
макар с ум блуждаещ, далеч от йога —
какъв е пред него пътят, о, Кришна?
38
Който изгуби и двата пътя —
и пасивния път, и активния —
непостоянният в пътя към брахман
нима като облак ще се разпадне?
39
Само ти можеш, о, Мощноръки,
да ме спасиш от това съмнение!
Никой друг — само ти имаш сила
да разсееш такова съмнение.
40
Нито на този свят, нито оттатък
такъв човек не загива, о, Партха.
Който извършва добри деяния —
не е на гибелен път, о, любими!
41
Щом не успее по пътя на йога —
дълго живее сред добродетелните —
в рая, но после пак се преражда