Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Зрящият мъдър ще те научи.
35
Добиеш ли Знанието, Пандава,
ти няма вече да се заблуждаваш.
Всяко нещо ще виждаш в сърцето си:
светът е в атмана. Аз съм атманът!
36
Дори да си най-големият грешник
сред всички грешници — и тогава
с лодката на свещеното Знание
ще преплаваш морето от мъки.
37
Тъй както огънят изпепелява
подпаленото дърво, о, Арджуна,
така и Знанието превръща
всички човешки деяния в пепел.
38
Нищо не е така пречистващо
на този свят както Знанието.
Всеки, който напредне в йога,
ще го открие сам в себе си — в атмана.
39
Който вярва — постига Знанието.
Преданият, овладял сетивата,
постига Знанието и в него
намира вечен покой и радост.
40
Но невежият, който не вярва
и винаги се съмнява — е мъртъв.
Нито истинска радост ще види,
нито този свят, нито висшия.
41
Освободен чрез йога от действия
и чрез Знание — от съмнения,
щом постигнеш покоя на атман —
не те обвързва никаква карма.
42
С меча на Знанието посичай
всички съмнения в сърцето си
от невежество породени.
Укрепвай в йога, воювай, Бхарата!
Ом тат сат
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва четвъртата глава, наречена
ЙОГА ЧРЕЗ ЗНАНИЕ ЗА ЖЕРТВЕНИТЕ ДЕЙСТВИЯ
Пета глава
Арджуна каза:
1
Ти възхваляваш йога чрез дейност,
но също и отказа да се действа.
Кажи ми вече ясно, о, Кришна,
кой от двата пътя е висшият?
Върховносияйния каза:
2
Водят към съвършенство и отказът
от дейност, както и йога чрез дейност.
Но йога чрез дейност — чрез свята жертва,
е по-добрият от двата пътя.
3
Истински се е отказал от дейност,
който не мрази, нито желае
над противоречията издигнат,
той скъсва оковите, о, Мощноръки.
4
Но за мъдреца йога чрез знание
и йога чрез дейност не са различни:
който е всеотдаен в едното —
той постига целта и на двете.
5
До еднакво издигане водят
и кармайога, и джнанайога.
Който вижда, че йога чрез дейност
е и отказ от дейност — той вижда.
6
Но до пълния отказ от дейност
без дейност йогийска трудно се стига.
Мъдрец, отдаден на кармайога,
бързо постига вечния брахман.
7
Който, отдаден на йога, пречистен
и овладял ума, сетивата —
атмана в себе си вижда във всичко —
дори да действа, не е зависим.
8
Когато гледа, слуша, докосва,
мирише, ходи, яде, спи и диша,
отрекъл се и познал същината,
мъдрецът казва: „Нищо не правя!“
9
Когато говори, дава и взима,
когато отваря очи и затваря,
дори тогава мъдрецът казва:
„В сетивния свят сетивата се движат!“
10
Посветил всяка дейност на брахмана
и отхвърлил всяка привързаност,
както над мътни води — цвят на лотос,
той от злото не се опетнява.
11
Само с тяло, с ум или разум
или със сетивата на знанието,
йогините необвързани действат —
само с цел да разбулят атмана.
12
Отказал се от плода на действието,
покой постига посветилият се.
Привързан към плода чрез желанието,
непосветеният не е свободен.
13
Отхвърлил с ума си всяко деяние,
уравновесеният в радост се слива
с жителя на Града с девет порти,
който не действа и не подтиква.
14
Владетелят на света не поражда
нито действия, нито деяния,
нито привързване към плодовете.
Самосъща природата действа.
15
Вездесъщият си остава
отвъд добрите и зли деяния.
Но мъдростта е обвита в невежество,
което хората заблуждава.
16
Ако унищожиш невежеството
с мъдростта на атмана в себе си,
тази мъдрост подобно на слънце
ще освети върховния брахман.
17
Който стане единен с него,
с ум и разум насочен в него,
веднъж прогонил греха чрез мъдрост,
достига покоя в свръхдвижението.
18
В брамин изпълнен с мъдрост и скромност,
както и в крава, и в слон, и в куче,