Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
и в дрипльо, който се храни с кучета —
мъдрият вижда във всички Едното.
19
Който, с ум в равновесие, приживе
победи кръговрата на тленното,
той се съединява с брахмана:
брахманът е чистота и спокойствие.
20
Който в неволи не се тревожи
и от наслади не се вълнува,
с ясен разум, спасен от съмнения,
той знае брахмана и е в брахман.
21
Непривързан към външни предмети,
намерил радост в сърцето си — в атмана
този, единен с брахмана йогин
непреходната радост изпитва.
22
Всяка наслада от външни предмети
е лоно на предстоящо страдание:
тя почва и свършва, о, Каунтея.
Мъдрият другаде търси радост.
23
Който преди да напусне тялото
може да укротява стремежи,
породени от гняв и желание,
той е истински йогин, щастливец.
24
Щастлив отвътре, отвътре радостен,
озарен от вътрешен огън —
той постига наистина брахмана.
Той се разтваря в брахманирвана.
25
Постигат покоя на брахман мъдрите,
убили злото, спасени от двойственост,
уравновесени, единни с атмана —
за тях е радост световното благо.
26
Към тях, отреклите се от стремежи,
освободени от гняв и желания,
с подвластни мисли, прозрели атмана —
към тях приижда Покоят на брахман.
27
Недосегаем за външни предмети,
с поглед, съсредоточен между веждите,
привел в равновесие прилива
и отлива на дъха през наздрите,
28
надвил сетивата, ума и разума,
устремен към освобождение,
убил гнева, страха, своите страсти —
мъдрецът завинаги е свободен.
29
Който знае, че се наслаждавам
на всички жертви и на въздържанието,
че съм вселенска Сила и Любещ
всичко живо — той мир получава,
Ом тат сат
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упаншиади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна завършва петата глава, наречена
ЙОГА ЧРЕЗ ОТКАЗ ОТ ДЕЙСТВИЯТА
Шеста глава
Върховносияйния каза:
1
Който извършва кармичната дейност
без желание за плода — той е йогин
и той е отречен, — а не отреклите се
от святото действие и от огъня.
2
Това, което наричат отричане —
знай, о, Пандава, че то е йога.
Който не се е отрекъл от помисли,
такъв не може да бъде йогин.
3
За мъдреца, стремящ се към йога,
средството е самото действие.
Но за достигналия до йога —
умственият покой е средството.
4
Когато човек не чувства привързаност ,
към делата си и към обектите,
когато се е отрекъл от помисли —
тогава той е постигнал йога.
5
Нека сам се издига чрез атмана,
но нека сам не се принизява.
Защото всеки сам е приятел
и сам е враг на самия себе си.
6
Сам е приятел на себе си този.
който се е победил чрез атмана.
Който сам себе си не владее,
той се превръща във враг за себе си.
7
Който се е победил и спокоен
пребивава във Висшия атман,
еднакъв при радост, скръб, студ и жега,
почести или неуважение,
8
човек доволен от мъдрост и знание
извисен, овладял сетивата,
за когото кал, камък и злато
са едно — той е йогин — Единен.
9
Който еднакво е безпристрастен
към враг, приятел, посветен и незнаещ,
чужденец, роднина, светец и грешник —
такъв равновесен човек е възвишен.
10
Който е йогин — да се упражнява,
изцяло отдаден на вечния атман,
уединен, овладял ума си,
без земни надежди и притежания.
11
Да сложи на чисто място асана —
не много високо, не много ниско,
да сложи жертвена слама, отгоре
кожа от антилопа и тъкан.
12
Нека, седнал на тази асана,
с ум в една точка, с добре овладяни
мисли и сетива — чрез йога
да разбулва в сърцето си атмана.
13
Като държи изправено тялото,
както и шията и главата,
към върха на носа да насочи
своя поглед — встрани да не гледа.
14
Умиротворен и от страх свободен,
твърд в обета за въздържание,