Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
7
Щом изгасне изконната правда,
щом в света зацари безпорядък,
тогава аз — Едното, върховното
в човешко тяло се въплъщавам.
8
За да бъдат спасени добрите,
за да бъдат погубени-злите,
за да се пази изконната правда,
във всяка епоха аз се явявам.
9
Който разбира, че са неземни,
моето раждане и делата ми,
напуснал плътта си — не се преражда
за нова гибел, а ме достига.
10
Освободени от страх, гняв и страсти,
мнозина бяха към мен устремени.
Те, пречистени в огъня — Знание,
са придобили моята същност.
11
Какъвто ме мислят хората, Партха,
такъв и аз пред тях се явявам.
По безбройните свои пътища
хората стигат накрая до мене.
12
Които жадуват земни успехи —
принасят на земни божества жертви.
Защото в този свят много бързо
идва успехът, роден от действието.
13
Аз създавам четирите варни
според качествата и кармата.
Знай, че извършвам такова дело
аз — напълно бездейният, вечният.
14
Аз съм свободен от своите действия
и не желая плодовете им.
Който знае моята истина,
е необвързан, свободен в делата си.
15
Тези предци, които ме знаеха,
търсейки освобождение — действаха.
Като използваш древния пример,
и ти извършвай своите действия!
16
Какво е действие и бездействие?
Тук даже мъдрите се заблуждават.
Ще ти разкажа за чистото действие.
В него ще бъдеш свободен от злото.
17
Трябва да знаеш какво е действие.
И какво е погрешно действие.
Трябва да знаеш какво е бездействие.
Пътят на действието е таен.
18
Който вижда в делата Бездействието,
а в бездействието — деяние,
той между хората е мъдрецът —
той е йогин в своите действия.
19
Който в своите жизнени действия
не е воден от страст и помисли,
който сам изгаря делата си
в огъня — Знание, — той е мъдрецът.
20
Който е освободен от желание
за плода на делата — и действа
доволен, без да търси подкрепа,
той и да действа — не върши нищо.
21
Той няма надежди и притежания.
Отдал е изцяло ума си на атмана.
Такъв човек от грях е свободен:
не той — тялото му в света действа.
22
Доволен — каквото и да получи,
отвъд тленна двойственост и ревност,
еднакъв пред загуба и пред победа,
той от делата си не е обвързан.
23
Щом не е обвързан, щом е свободен,
щом умът му почива в Знанието,
делата му са свещени жертви —
унищожил е тежката карма.
24
Брахман е всяко жертвено действие.
Брахман е жертвата. Брахман е огънят.
И приносителят. Щом си в покоя
на делото — брахман — постигаш брахмана.
25
Някои йогини принасят жертви
на божествата, които почитат.
Други принасят себе си в жертва
на Едното — пламтящия брахман.
26
Някои в огъня на покоя
жертват петте сетива на знанието.
Други в огъня на сетивата
принасят в жертва сетивни предмети.
27
Трети жертват сетивното действие,
както и своите жизнени токове.
в огъня на единение с атмана,
който е разпален от Знанието.
28
Едни принасят в жертва богатство,
други — монашество, трети йогизъм.
Едни правят жертви, като се учат,
други — чрез пазене на обети.
29
Някои в прана — в издишването
изгарят апана — вдишването,
или обратното, или задържат
и двете — отдадени на пранаяма.
30
Някои хранят умерено тялото —
горят енергии в други енергии,
Всички те знаят какво е жертва.
И чрез жертви изгарят страданието.
31
Които се хранят с останки от жертви —
вкусват амрита, — стигат до брахмана.
Но всички, които не правят жертви,
губят и този живот, и вечния.
32
Много и разнородни са жертвите
според учението за брахман.
Жертва се ражда от всяко действие.
Ако разбираш това — си свободен.
33
По-висше от материалните жертви
е жертвопринасянето на Знание.
Защото всички земни деяния
в свещеното Знание свършват, о, Партха!
34
Ще придобиеш свещеното Знание
чрез прекланяне пред учителя,
чрез разумни въпроси и служене.