Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
стремят се да пазят световното благо.
26
Невежите нека обвързани действат.
Зрящият — да не смущава ума им.
А като действа в хармония с висшето,
и тях да учи в труда да се радват.
27
От трите гуни — сили в природата —
произтичат световните действия.
Но в плен на своя „аз“ краткотраен,
невежият казва: „Аз съм деятелят!
28
Щом виждаш връзката, Мощноръки,
на трите сили и кармата, казваш:
«Природните сили движат в мен силите»
и оставаш от тях необвързан.
29
Заблуденият от трите сили
е роб на тях и на своята карма.
Мъдрият, който знае истината,
нека невежите да не смущава.
30
На мен принасяй своите действия.
Успокой мисълта си в брахмана.
Освободи се от тленни надежди
и притежания. Битката почвай!
31
Които следват мойто учение
и пълни с вяра, не противодействат;
те са свободни от своята карма —
независими от делата си.
32
Които отричат мойто учение
и не действат в света според него,
те са слепи във всяко знание —
те, безразсъдните, всъщност са мъртви,
33
Но дори мъдреците постъпват
според своята лична природа.
Всеки е във властта на природата.
Има ли полза от съпротива7?
34
В твоята нисша, сетивна природа
и в самите сетивни обекти
са вложени похотта и омразата:
Пази се от тези две сили по пътя, ти!
35
Върви по пътя на своята дхарма,
дори и чуждата да е по-бляскава.
В личната дхарма смъртта е свята
В чуждата дхарма тя е ужасна.
Арджуна каза:
36
Но какво, о, Варшнея, подтиква
човека да върши греховни действия,
дори когато не ги желае —
сякаш го тласка неведома сила?
Върховносияйния каза:
37
Желанието и гневът го подтикват.
Те са децата на Страстта — раджас —
всепоглъщаща, всепокваряваща.
Знай, че тя е врагът ти в битката!
38
Както димът обгръща пламъка,
както прахът петни огледалото,
както обвивката крие зародиша —
желанието забулва истината.
39
Вечното знание е забулено
от постоянния враг на мъдреца.
Врагът добива форма на Кама
от нечистите жертви в огъня.
40
Сетивата, умът и разумът
са седалища на желанието.
Чрез тях то забулва вечното знание
и вкарва в заблуда въплътеното.
41
Затова ти, о, Бхаратаршабха“
най-напред овладей сетивата,
за да победиш това зло голямо,
което руши мъдростта и знанието.
42
Велика сила са сетивата.
Но по-велик от тях е умът ти.
А от ума по-велик е разумът.
Над разума има Едно — то е атман.
43
Щом познаеш чрез разума Висшето,
щом си подчинил ума на разума,
воювай с Кама, о, Мощноръки, —
врагът ти в битката е желанието!
Ом тат сат
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна. завършва третата глава, напечена
ЙОГА ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЕ
Четвърта глава
Върховносияйния каза:
1
Поверих тази безсмъртна йога
на Вивасват — бога на изгрева.
Той я предаде на своя син Ману.
А Ману предтечата — на Икшваку.
2
Така, по родствена връзка предавана,
сред мъдреците-царе тя живееше.
Но с времето от света е изчезнала т иГ.игс
моята йога, о, Парамтапа!
3
Сега пред теб изначалната йога
излагам — защото си мой приятел,
защото си предан и ме обичаш.
Върховна тайна ти поверявам!
Арджуна каза:
4
Но нали ти си роден след слънцето —
нали е роден преди теб Вивасват?
Как да разбирам твоите думи,
че ти си я поверил на него?
Върховносияйния каза:
5
Аз съм се раждал толкова пъти!
И ти неведнъж си се раждал, Арджуна.
Но аз си спомням своите раждания.
Ти, Парамтапа, не помниш своите.
6
Макар нероден, неизменен атман,
аз — Едното във всичко живо,
направлявайки свойта природа,
чрез йогамайя се въплъщавам.