Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
към този обект и аз му внушавам
вяра, която е непоклатима.
22
На своето лично божество предан
и пълен с вяра — той го почита.
И получава желаното благо.
Но всъщност — аз давам всяко благо.
23
Такива хора са полусъзнателни.
И се стремят към блага краткотрайни.
Божествата почитат — при тях отиват.
Който мен ме почита — при мен ще дойде.
24
Неразумните мислят за мене
като за някаква видима форма.
Те не познават моята вечна
непроявена, единствена същност.
25
Забулен от своята йогамайя,
не за всяко око съм достъпен.
Този объркан свят не ме знае
мен неродения, неразрушимия.
26
Аз познавам добре съществата —
минали и настоящи, о, Арджуна,
също и тези, които ще бъдат.
Но мене никой не ме познава.
27
Чувствата — двойствени, породени
от привличане и отблъскване —
заблуждават в света съществата
и те се лутат сред неведение.
28
Но вършещите добри деяния,
своите грехове победили,
освободени от раздвоеност,
със силна воля до мен достигат.
29
Който в мене търси убежище,
за да се спаси от смърт и старост,
той знае брахмана, той знае атмана,
той познава всеобщата карма.
30
Който ме знае като Двигател
на вещества, божества и жертви,
той ме познава: с ум хармоничен
той и в прощалния час ме постига.
Ом тат сат
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва седмата глава, наречена
ЙОГА ЧРЕЗ РАЗЛИЧАВАНЕ НА ЗНАНИЕТО
Осма глава
Арджуна каза:
1
Какво е брахман? Какво е атман?
Какво, о, Върховен пуруша, е карма?
Каква е силата на божествата?
И каква — на петте елемента?
2
В тленното тяло, о, Мадхусудана,
как се извършва свещената жертва?
И как в последния час те познава
този, който е установен в атмана?
Върховносияйния каза:
3
Брахман е висшето, непреходното.
Чистата същност във всичко е атман.
А причината за пораждането
на всичко, което отмира, е карма.
4
Елементите властват над преходното.
Пуруша е силата на божествата.
В тялото аз съм свещената жертва,
о, Най-прекрасен между телесните!
5
Който напуска своето тяло,
и в последния миг за мен мисли,
моето битие ще получи —
без съмнение в мен ще пребъде.
6
За каквото човекът си мисли,
когато напуска своето тяло —
в такова отива, о, Каунтея!
С пожеланото нещо се слива.
7
Ето,защо трябва винаги само
за мен да мислиш — и да воюваш,
Устремен с ум и разум към мене —
без съмнение в мен ще пребъдеш.
8
С ум обуздай в йогийска практика,
неразсейван от нищо, о, Партха,
непрекъснато размишляващият
се слива с мене — с пурушоттама.
9
За изначалния, за всезнаещия,
по своята форма невъобразимия,
много по-малък и от най-малкото,
но Всесъздател и Слънце над мрака,
10
за него в прощалния час който мисли,
с нетрепващ ум и в Любовно единство
насочил праната между веждите си —
той в този Върховен пуруша отива.
11
Което знаещите писанията
наричат „Вечност“ — ще ти разкрия:
до него достигат от страст лишените,
за него се пазят целомъдрените.
12
Затворил вратите на сетивата,
концентрирал ума в сърцето си,
праната установил сред челото
и напълно отдаден на йога,
13
изричайки „ом“ — едносричния брахман,
с мисъл изцяло към мен устремена,
който напуска своето тяло —
тръгва във върховно движение.
14
За този, който неотклонимо
и постоянно за мене мисли —
за такъв уравновесен йогин
съм постоянно достъпен, о, Партха.
15
Понеже само в мен пребивават
махатмите — тези души съвършени,
те вече не се прераждат в нетрайното
обиталище на нещастията.
16
Умира всеки свят и отново
се ражда — дори и светът на Брахма
Но който стигне до мен, о, Арджуна —
нито се ражда, нито умира.
17
Който познава деня на Брахма,