Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Постепенно улицата се осветява от синкави пламъци. Някой се е сетил да запали счупените газови фенери. Императорската карета е наклонена на една страна към тротоара. През тълпата вече се промъква полицай и отваря вратата.
Императорът слиза и галантно подава ръка на императрицата. Върху носа му се вижда едва доловима драскотина, а на врата на неговата съпруга — малка рана. Каретата на императора е бронирана в долната част. Дебелите стоманени плочи са спасили императорската двойка.
Полицаите нареждат на живеещите наблизо да поставят запалени свещи по прозорците. Императорът и императрицата се качват в друга карета, която с мъка си пробива път през тълпата. Парижани се радват, че императорът се е спасил, но Наполеон се страхува да не би на улиците да го дебне друг атентатор с бомба и затова бърза да се скрие зад стените на двореца.
Равносметката от атентата е потресаваща. На място загиват двама души — един полицай и някакъв чиновник. Но по-късно, както съобщава д-р Тардио, още шестима ранени умират и сто и петдесет, засегнати от осколъците парижани, са изпратени в болница.
Незабавно полицията започва издирване. Още от разследването на местопрестъплението става ясно, че атентатът е дело на няколко атентатори. Йосиф Андре-ас Перси, със собствено име Пиери, е зад решетките. Междувременно следователите установяват, че е италианец и паспортът му е фалшив. След атентата мигновено се отправят към хотела и в леглото му намират полуоблечен мъж, завит презглава. Легитимира се като португалец на име Да Силва. При следствието се оказва, че и неговите документи са фалшиви, в действителност се се нарича Карло де Рудио — италианец.
Детективите разпитват персонала на хотела и научават с кого са били свързани. Така те разкриват Суайни — Гомес и го арестуват близо до операта в една италианска гостилница. И тъй като им е било известно, че той е лакей на богатия англичанин, бързо откриват и Томас Алсоп, т. е. Феличе, Орсини.
В четири часа след полунощ, шест часа след атентата, заговорниците до един са зад решетките. Парижкият полицейски префект отново трие доволно ръце.
Следствието се води от Пиетри и лично той докладва за резултатите на министъра на вътрешните работи. На следващата сутрин и двамата се явяват пред императора, за да му докладват за успеха. Наполеон III обаче не е във възторг, че нападателите са италианци и членове на революционната организация „Млада Италия“, защото е убеден, че това са само някои от многото евентуални атентатори, че движението за свободата на Италия е далеч по-опасна организация, отколкото всички емигранти републиканци, взети заедно. Те не може да бъдат победени с обикновени средства. Император Наполеон ги познава, защото някога е крачил в една редица с тях, давал е клетва за вярност в борбата за освобождението на Италия. Затова се и страхува.
Нзй-после е разкрит и французинът, който е имал пръст в подготовката на атентата. Детективите установяват, че използуваните бомби не са от френски произход, а са доставени от Белгия чрез доктор Бернар, живеещ в Брюксел. Тръгват по следите му, но късно. От Хавър с кораб Бернар заминава за Англия и по време на диренето е вече в Лондон.
Министърът на външните работи нарежда да се изпрати нота, в която настоява затворникът да бъде предаден. Английският министър на външните работи възлага задачата на Скотлънд ярд. Полицията арестува доктор Бернар и го изправя пред съдия-следователя в Боу стрийт. Доктор Бернар ангажира способен защитник, който успява да насочи английското обществено мнение в полза на арестувания. По улиците на Лондон излизат групи демонстранти. Демонстрантите не искат английските власти да предадат Бернар и правителството наистина не дава съгласието си. Доктор Бернар е освободен и дори получава разрешение да живее в Англия. Тези обстоятелства стават причина за сериозна политическа криза. В отношенията между Франция и Англия се получава пукнатина. Говори се за открит конфликт. В английския официален „Енюъл реджистър“ през 1858 г. е отбелязано изявлението на френското правителство. В него се съдържа сериозно обвинение.
„Английските закони оказват в недопустима степен защита и подкрепа на чуждите емигранти и диверсанти. Англия не се е погрижила да вземе мерки за предотвратяване подготовката на заговора, който без малко да бъде съдбоносен за френския император, и следователно не е изпълнила задълженията си на верен и искрен съюзник.“
Декларацията буди неодобрение. В своя защита и в интерес на английския престиж английският премиер лорд Палмерстон се опитва да прокара в парламента допълнение към закона, квалифициращ заговора като престъпление, но Долната камара поддържа становището си. Лорд Палмерстон губи и подава оставката си.