Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)». Краткое содержание книги:
Роджър и проницателният му господар Бенджамин Даунби отново получават тайно поръчение от крал Хенри VIII.
Херцог Бъкингам е екзекутиран публично за държавна измяна, а скоро след това Шалот и господарят му узнават действителната причина за неговата гибел. Бъкингам е бил по следите на две свещени реликви — Светия Граал и Екскалибур, меча на крал Артур, които според легендите са укрити някъде около абатството в Гластънбъри. Но кралят също иска да се добере до реликвите, които биха му придали небивала сила и слава.
Затова Роджър и Бенджамин Даунби потеглят за Гластънбъри, но този път срещу тях се изправя тайното общество на тамплиерите. След разпускането на ордена оцелелите тамплиери се обгръщат в тайнственост, но продължават да дърпат конците в немалко политически интриги — а една от целите им е унищожаването на династията Тюдор.
Вещици, проклятия и привидения преследват Роджър и Бенджамин, а освен търсенето на реликвите им се налага да разследват и редица жестоки убийства.
Уолси млъкна, понеже кралят се размърда на стола си. Кардиналът беше бръкнал в отворената рана на Хенри — потомъкът на дребен уелски благородник ненавиждаше всеки намек за по-основателните претенции на принцовете от рода Йорк върху короната и преди да умре (в дневниците си съм оставил не едно доказателство), дъртият му кучи син успя да унищожи и последния потомък на този род.
— Хопкинс — блъсна настрани чашата си Уолси — вече призна, че тайно се е присъединил към тамплиерите. Каза, че негови съмишленици имало и сред приближените на краля.
Свинските очички на Хенри проблеснаха към нас, седналите около масата, и по тялото ми запълзяха тръпки.
— Кардиналът има право — тихо, но съвсем ясно каза той. — Сред приближените ми има членове на това тайно братство, това гнездо на предатели, тук, в кралския двор. И ако може да се вярва на мастър Хопкинс, те също издирват Граала и меча Екскалибур. Бъкингам — изрече името му, сякаш се изплю — несъмнено се е числял към това сборище, а нашите доверени агенти, Уорнам и Колкрафт, платиха с живота си за верността си към своя крал.
Хенри удари с юмрук по масата.
— Но стига вече! — той насочи пръст към Бенджамин и мен. — Ти, мастър Даунби, и този, когото наричаш свой слуга, ще отпътувате за Гластънбъри с верните ми слуги Мандевил и Саутгейт. Ще отседнете в Темпълкъм. Ще разнищите до край делата на тези предатели и ще откриете за мен, вашия крал, Граала и меча на Артур. Ясно ли е?
— Ваше величество, имам няколко въпроса?
— Нека ги чуем!
— Прескъпи ми чичо, кое ви кара да мислите, че тамплиерите са толкова дейни на югозапад? — попита Бенджамин.
— Те са дейни навсякъде — отвърна Уолси. — В Мадрид, в Рим, в Париж, в Лондон, но най-вече в югозападната част на Англия. Старите спомени умират бавно, особено из земите, които някога са били притежавани от тамплиерите, какъвто е случаят с именията на Сантер.
Погледнах сър Джон и съпругата му. Те седяха строги и застинали като восъчни фигури, а зад тях, тиха като монахиня, беше Рейчъл.
— Темпълкъм е бил владение на тамплиерите? — попитах, изричайки въпроса, който бе на устните и на господаря ми.
Лейди Сантер ни отправи поглед, изпълнен с печал.
— Бил е, а ние се страхуваме от ордена толкова, колкото се прекланяме пред негово величество краля. Моминското ми име е Беламонте. Един от предците ми бил наместник на краля в Съмърсет и Дорсет, отговарял е за задържането на тамплиерите и конфискуването на земите им — измърмори и още нещо, което не чух.
— Говорете по-високо, милейди! — заповяда кралят. — Кажете ни какво ви е известно.
— Разправят — подхвана отново лейди Сантер, — че родът Беламонте е прокълнат и че няма да види добро заради заграбването на тамплиерските владения. Първият ми съпруг загина по време на езда — тя сграбчи ръката на втория си съпруг. — Приех името Сантер. Може пък това да отклони проклятието.
— Няма никакво проклятие, милейди — проговори Мандевил. — Под небето няма нещо, което да не може да се проследи, залови и унищожи. Тук си имаме работа с предателски заговор.
Господарят ми рязко смени посоката на разговора.
— Казахте, че Хопкинс е роден в Лондон?
— Да — отвърна Мандевил.
— Има ли родственици тук?
— Да, по-възрастна сестра. Някога е била заможна. Сега живее скромно. И не, мастър Даунби, бързам да ви уверя, че тя не е участвала в предателските действия на своя брат.