Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)». Краткое содержание книги:
Роджър и проницателният му господар Бенджамин Даунби отново получават тайно поръчение от крал Хенри VIII.
Херцог Бъкингам е екзекутиран публично за държавна измяна, а скоро след това Шалот и господарят му узнават действителната причина за неговата гибел. Бъкингам е бил по следите на две свещени реликви — Светия Граал и Екскалибур, меча на крал Артур, които според легендите са укрити някъде около абатството в Гластънбъри. Но кралят също иска да се добере до реликвите, които биха му придали небивала сила и слава.
Затова Роджър и Бенджамин Даунби потеглят за Гластънбъри, но този път срещу тях се изправя тайното общество на тамплиерите. След разпускането на ордена оцелелите тамплиери се обгръщат в тайнственост, но продължават да дърпат конците в немалко политически интриги — а една от целите им е унищожаването на династията Тюдор.
Вещици, проклятия и привидения преследват Роджър и Бенджамин, а освен търсенето на реликвите им се налага да разследват и редица жестоки убийства.
— Какви тайни? — попитах.
— Тайни около крал Артур и местонахождението на неговия Граал. Стаята му беше винаги пълна с ръкописи.
— Къде са сега ръкописите? — попита Бенджамин.
— Унищожени са — безстрастно отговори Сантер, недочакал края на въпроса. — Лудият свещеник ги изгори до един, преди да дойде в Лондон.
— Продължавай, Джон — заповяда Уолси.
— Прескъпи ми чичо, един последен въпрос, може ли?
Уолси кимна ядосано.
— Сър Джон, добронамерено ли се държеше с вас и семейството ви Хопкинс?
— Не — отвърна разпалено Сантер. — Вече го обясних. Държеше се настрани от всички ни. О, да, изпълняваше задълженията си на свещеник, отслужваше литургиите, изповядваше, но се виждаше, че не влага никакво сърце в тези си действия. За него те бяха повече задължение, отколкото част от призванието му — сър Джон погледна към жена си и дъщеря си. — Май не харесваше жените. Аз самият го виждах рядко, а жена ми и дъщеря ми не си спомнят да са разговаряли с него повече от десет минути.
— Така е — намеси се кротко Рейчъл и в маслинените й очи се появи усмивка, която ме накара да забравя начаса, че седя на една маса с ненадминат убиец.
— Продължавай! — Хенри затропа по масата.
— Вече знам — припряно продължи Сантер, — че Хопкинс често е посещавал моя господар Бъкингам и когато херцогът беше на посещения в Темпълкъм, той ме помоли да се срещнем в покоите ми. Херцогът беше силно развълнуван, твърдеше, че Хопкинс му е разкрил, че Граалът и мечът на Артур все още съществуват, че изгаря от желание да ги намери и че според Хопкинс, ако свещеникът разгадаел някакъв таен код, тези безценни реликви можели да бъдат негови, на Бъкингам.
— Този таен код — намеси се Бенджамин — е гатанката, която умиращият в Тауър Хопкинс е казал и която чухме преди малко от негово преосвещенство кардинала.
— Да, да — потвърди Сантер.
— И къде я е открил Хопкинс?
— Изглежда, е била написана на листче, изпаднало от някаква книга — стара хроника в библиотеката на абатството в Гластънбъри.
— Не знаем дали това е истина — рече Мандевил, — но може да се провери.
— Както и да е — продължи Сантер, доловил по потропването на пръстите по масата нетърпението на краля. — Попитах господаря си лорд Бъкингам за какво са му притрябвали подобни реликви и той ми отвърна: кой знае? Кой знае докъде може да се издигне човек, щом в ръката си държи меча на Артур и пие от чашата, от която е пил и самият Христос?
— Скъпи чичо — преднамерено меко рече Бенджамин — нима това е предателство? Лорд Бъкингам е бил като всички останали мъже с власт. Впрочем и негово величество кралят, и вие сте запалени колекционери на реликви.
— Но не са предатели — пресече го Мандевил. — Виждате ли, мастър Даунби, Бъкингам не знаеше, че двамина от моите хора, опитни в изнамирането на доказателства за предателство, бяха членове на свитата му.
Бенджамин се усмихна.
— Говорите за Колкрафт и Уорнам, които по-късно са били удушени с въже?
За миг Мандевил изгуби част от самообладанието си. Ехидната му усмивка се стопи и той захапа ядно върха на палеца си.
— Да — кимна той, — да, мастър Даунби, Колкрафт и Уорнам, които по-късно бяха убити, но този въпрос ще почака. Достатъчно е да кажа, че в Темпълкъм те са се добрали до сър Джон Сантер и са го разпитали за разговора с Бъкингам. Лорд Темпълкъм е проявил достатъчно прозорливост и е засвидетелствал верността си, като е казал истината.
— И после? — попита Бенджамин.
— Установихме — продължи Мандевил, — че Хопкинс често е предавал съобщения до някой си мастър Таплоу, в Лондон. Лютеран и шивач, Таплоу е имал връзки с определени благородници, които на свой ред са пращали съобщения до лорд Бъкингам относно случващото се в кралския двор и в града. Понастоящем мастър Таплоу е в затвора Флийт. Направил е самопризнания, че в писмата, които Бъкингам е писал до него, а Хопкинс му носел, били описани намеренията на херцога предател да открие свещените реликви и да ги използва за организирането на кръвопролитен бунт срещу краля. Открихме писма с подобно съдържание. Бъкингам беше обезглавен, Таплоу ще увисне на бесилката, а Хопкинс вече плати за престъпните си деяния.
— Чиста работа, чиста работа — измърмори под носа си Бенджамин. — Ами каква е тази история с тамплиерите?
Уолси, който не сваляше поглед от племенника си, махна с ръка, за да въдвори тишина и зашепна на ухото на краля. Хенри, който до този миг лакомо поглъщаше с очи Рейчъл Сантер, повдигна рунтавите си вежди, ухили се самодоволно и кимна.
— Прескъпи ми племеннико — започна на свой ред Уолси, — тамплиерите са били орден от монаси-воини, посветили се на защитата на Светите земи. Натрупали огромни богатства в тази и в други страни. На 13 октомври, петък, 1307 година всички тамплиери във Франция били задържани под стража, земите им били отнети, а богатствата конфискувани в името на крал Филип IV и с благословията на папа Климент V. Подобни арести е имало и в тази, и в други страни. Част от тамплиерите оцелели. Спасили се с бягство през Ла Рошел, други са изчезнали в неизвестност, намерили убежище най-вече в Шотландия, където получили закрила от Робърт Брус9. Тамплиерите се заклели да отмъстят на всички кралски династии, които са взели участие в това предателство, а между тях са и онези, които носят короната на Англия. До ден-днешен тамплиерите имат следовници, изповядващи техните стремежи и са обединени в тайни братства — Уолси замълча и се подсмихна. — Думата „братство“ не трябва да се приема в истинския си смисъл. Някога тамплиери са били само мъже, положили клетва за безбрачие, но днес знаем, че обществото им включва както духовници, така и светски лица, млади и стари, омъжени и безбрачни, мъже и жени, англичани и французи, благородници и простолюдие. Има хора, които твърдят, че принцовете от династията Йорк, враговете на наше величество краля, вероятно са членове на това братство.
9
Робърт Брус (1274–1328) — през 1306 г. провъзгласен за крал на Шотландия. Под негово командване шотландските войски разбиват англичаните в битката при Банокбърн, в резултат на което Шотландия възвръща своята независимост. — Бел.прев.