Портрети на небесни тела

Повечето тръгнаха към жилищния район, а една групичка забърза към мен. Запрегръщаха ме моите хора: Галя, мъжът й, Владай, Данчо, Христо, Людмил, жените на тримата и после, някак набързо, още една жена, която не познавах, но чиито идеално сферични гърди ме накараха да трепна.

— Добре, че дойде.

— След електродите, втората голяма радост за днес.

— Мъчим се тук с един фелдшер цяло лято. Поведоха ме по пътя, който вече познавах. Столовата, макар и на открито, бе добре наредена — чисти пластмасови столове и масички, прилични прибори, подозираната от мен скара и неподозираната бира „Радебергер“.

Лицата на моите приятели излъчваха онази светлина, която гарантира пълно отсъствие на чернодробни заболявания, на сърдечни и човешки пороци. Сполучлив режим на работа и почивка излъчваше всяко тяхно движение. Май нямаше да съм много зает тук, тъй ми се стори.

— Докторе — започна Владай деловия разговор, — сигурно те е учудила нашата настоятелна покана, но делото, както виждаш, се разрасна — от лекомислен опит за прекарване на ваканцията, от хоби, се превърна в нещо по-сериозно.

— Изненадват те сигурно бунгалата, цивилизацията, комфортът — допълни Галя. — Стана някак само по себе си. Никого не сме агитирали, знаеш ли, ей тъй решихме, първо петимата само, после извикахме и семействата, а постепенно се навъртяха познати и непознати — лагерът сега е почти сто души.

— И всички са на обществени начала — поде Христо, — до един са в редовната си отпуска. Плащане — никакво! Сами си идват — „може ли да поработим при вас, вижда ни се интересно“.

— Отначало ги връщахме — каза Людмил, — но те се настаняваха ей тук, правеха си бунгала до нашите, децата им се сприятеляваха с нашите деца.

— И помагаха — намеси се Данчо. — Кой с материали, кой с ум, кой с работа, кой с връзки — как иначе щеше да стане цялата тази работа… Та затова те извикахме. Макар и да нямаме никакви законни отношения с доброволците, все пак страх ни е — строеж е, всичко се случва… Пък и полетът наближи… Ти видя ли си бунгалото?

— Видях го, благодаря ви.

В далечината звънна онази далечна камбанка и те бързо се надигнаха.

— Днес се поразходи наоколо, почини си. Довечера ще си поприказваме по-нашироко.

От въздуха ли, от пътя ли, легнах си надвечер, преди да ги дочакам, и се събудих чак на другата сутрин.

Събуди ме дрезгава мелодия, излязох и видях, че близо до шосето се бе настанил панаир. Край панаира вдигаха прахоляк децата на заселниците, а самите заселници дялаха дървени шишове, режеха късове месо, проверяваха час по час дали ракийката изстива нормално в реката.

От своите познати видях само Христо. Седеше на стълбата пред бунгалото си с поглед, зареян към шосето. Отидох при него.

— Къде са нашите?

— Но обекта — каза Христо. — Другите днес си почиват, но ние бързаме. Полетът е насрочен след четири дни, а сума ти нещо има за доизпипване.