Портрети на небесни тела
- Автор: Босев Росен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портрети на небесни тела». Краткое содержание книги:
Жена му също се учуди, че се връща тъй рано след телеграмата, но с нищо не показа това, размени няколко думи и продължи да чете своята снощна книга.
„Какво ли толкова чете?“ — запита се Людмил, когато тя излезе за малко от хола. Оказа се, че тя чете книгата „Война и мир“ — роман дълбок, велик и непрочетен още от Людмил.
„Как тъй? — рече си той. — В небесата летя, откривам разни неща, а книгата «Война и мир» не съм прочел нито веднъж. Съдържанието знам и филма съм гледал, а самата книга — ето на — сигурно цял живот е била на една ръка разстояние от мен, пък не съм протегнал ръката.“
— Знаеш ли какво — каза той на жена си, — я като прочетеш тази книга, дай да я попрехвърля. От гимназията не съм я разгръщал.
— Че вземи я чети.
— А ти?
— И аз също.
— Аа, да… — отвърна неутрално Людмил, усетил скрита уловка в тази неясност.
Жена му обаче бе съвсем безхитростна:
— Стигнала съм до трети том, първите два са на нощното шкафче.
Ето как за първи път от много време насам те се занимаваха до късно с едно и също нещо в леглото.
И въобще нея вечер след посещението на каньона всички бяха обхванати от небивали настроения, случваха им се странни неща. Владай например пи чай и после си легна.
Галя влезе във входа с неприятната мисъл, че ще трябва да дава на дъщерята и мъжа си обяснение за внезапното си изчезване, но вместо с мрачна тишина апартаментът я посрещна с поток от добре подредени звуци.
Влезе в хола: дъщеря й, това как да е, унесено манипулираше с клавишите, но мъжът й бе невероятен облечен в отдавна забравеното сватбено окъсяло костюмче и сложил черна папийонка, подпрян с лакът на пианото, той очакваше края на интродукцията и своя момент.
Галя също се понапрегна. Мелодията й бе позната, но кой, кой… Верди, онзи, Джузепе, „Трубадур“… Или онзи, Бизе… Онази, „Кармен“…
— Мой капитан… — поде мъжът, без да й обърне внимание.
„Точно тъй, разбира се, арията на контрабандистите“ — светкавично се досети Галя и веднага подхвана заедно с него:
Пяха дълго, до пълно всеотдаване и заспаха със съня на чисти пред небосвода хора.
… Данчо завари своите тримцата заети с трудна задача — правеха плакат за класната стая на другия му син Методи. Плакатът трябваше да внушава на четвъртокласниците любов към положителните науки, ето защо точно на Данчовия човек бе го възложила другарката. Бяха стигнали до огромна колба, изрисувана върху кадастрона в жълто, и червена лента, излизаща от колбата. Лентата чертаеше прочутата формула на Айнщайн и Данчо веднага се досети, че тук поне Кирил си е казал думата. Всичко останало обаче бе слаба работа — доверие не внушаваше, камо ли пък любов.
— Я дайте — размести той семейството си и стиснал здраво четките, не щадейки боите, за не повече от три часа създаде платно в стил хиперреализъм, но по-стоплено, в стил абстракционизъм, но по-предметно и понятно, в стил кич, но кич с авторова дистанция, кич, самоотричащ себе си по тънък начин. С две думи — платното далеч надминаваше малката поръчка на времето, като същевременно я изпълняваше, обобщаваше големите истини, покриваше вкуса на първия естет и радваше окото на простия зорък човек, довел окото си на отдих в изложбената зала.
Конкретното изображение само на пръв поглед можеше да бъде оприличено на нищо, иначе си личеше, че художникът е надникнал във вътрешността му и отвъд нея, защото онова, което бе нарисувано, не бе самото то, а само повод на твореца да сподели какво мисли за този и онзи свят. Личеше си веднага, че ако не точно това, а каквото и да е друго нещо бе нарисувала тази ръка за целуване, пак щеше да е видна глъбината и неподозираността на душата на притежателя на тази ръка.
Жена му дълго не можа да заспи след всеобщите възторзи. Все й се привиждаше как клинка брадат и мърляв нейният мъж по кръчмите с непродадени рамки под мишница, или пък още по-лошо — виждаше го сиятелен и смогнал на харчовете си. Второто видение я накара да се надигне призори, да излезе на балкона, да драсне една клечка и да я доближи до ъгъла на кадастрона. Картината пламтеше бавно и разнолико — всеки цвят по своему. Тя даже и не изгоря, тя се превърна в пъстър прозрачен обем, запазил информацията за това произведение. Сутрешното движение на въздуха отнесе закодираната картина във висините, където вече бяха цепелинът, Толстой, Бах, двамата контрабандисти, Айнщайн, може би Наполеон и Верди и кой знае кои още.