(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))
- Автор: Вух Попол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румен Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))». Краткое содержание книги:
Тогава момчетата запратиха силно своето голямо дърво, което веднага падна с грохот на дъното на ямата.
— Никой да не говори! Да изчакаме, докато чуем виковете му, когато умира — си рекоха, говорейки шепнешком, и всеки си затуляше лицето, докато дървото падаше с трясък.
(Сипакна) проговори тогава, нададе вик, но извика само веднъж, когато дървото падна на дъното.
— Ей, че сполучихме с това, което му направихме! Вече умря — рекоха младежите. — Ако за нещастие беше продължил да прави каквото бе започнал, щяхме да сме загубени, понеже вече се бе вмъкнал между нас, четиристотинте момчета.
И изпълнени с радост, казаха:
— Сега ние ще си правим нашата царевична опиваща напитка тия три дни. Минат ли тия три дни, ще пием за построяването на нашата къща ние, четиристотинте момчета.
После рекоха:
— Утре ще видим и вдругиден пак ще видим дали няма да дойдат из пръстта мравките, когато замирише и загние. Веднага ще се успокоят сърцата ни и ще си пием опиващата напитка — казаха.
Сипакна слушаше от ямата всичко, което говореха момчетата. И после, на втория ден, дойдоха мравките вкупом, вървяха напред-назад и се събираха под дървото. Едни носеха в уста косите, а други ноктите на Сипакна.
Когато момчетата видяха това, рекоха:
— Вече загина оня бяс! Гледайте как се насъбраха мравките, как надойдоха на купища и едни носеха косите, а други ноктите. Гледайте какво направихме! — Тъй говореха помежду си.
Обаче Сипакна беше жив, та здрав. Отрязал си бе косите, отгризал си бе със зъби ноктите, за да ги даде на мравките.
И така четиристотинте момчета повярваха, че е умрял, и на третия ден почнаха веселба и се напиха всичките момчета. И бидейки пияни, четиристотинте момчета вече не усещаха нищо. Веднага Сипакна стовари къщата върху главите им и ги уби всичките наведнъж.
Ни едно, ни две не се спасиха от четиристотинте момчета; бяха убити от Сипакна, Уукуб-Какишовия син.
Такава бе смъртта на четиристотинте момчета и се разказва, че влезли в групата звезди, която заради тях се нарича Моц,45 макар че това може би ще е лъжа.
ГЛАВА VIII
Ще разкажем сега за поражението на Сипакна от момчетата Хунахпу и Шбаланке.
Сега следва поражението и смъртта на Сипакна, когато бе победен от двете момчета Хунахпу и Шбаланке.
Сърцата на двамата младежи бяха пълни със злоба, загдето Сипакна беше убил четиристотинте момчета. А той само търсеше риби и раци по бреговете на реките, че тази беше неговата всекидневна храна. Денем се разхождаше да си търси храна, а нощем мяташе на плещи хълмовете.
Веднага Хунахпу и Шбаланке направиха една фигура, наподобяваща много голям рак, и й дадоха такава привидност с лист от петелски крак,46 който се намира в горите.
Така направиха долната част на рака; от пахак47 му направиха краката и му наложиха каменна коруба, която покри гърба на рака. После оставиха това подобие на костенурка в подножието на един голям хълм, наречен Меауан,48 гдето щяха да победят (Сипакна).
После момчетата отидоха да пресрещнат Сипакна по брега на реката.
— Къде отиваш, момче? — запитаха Сипакна.
— Никъде не отивам, само си търся храна, момчета — отвърна Сипакна.
— И каква е твоята храна?
— Риба и раци, ала тук ги няма и не намерих нищо, от завчера не съм ял и вече не издържам от глад — рече Сипакна на Хунахпу и Шбаланке.
— Там, в дъното на оврага, има един рак, наистина голям рак, и ще е хубаво да го изядеш! Само че ни ощипа, когато понечихме да го хванем, и затова ни е страх от него. За нищо не бихме отишли да го хванем.
— Смилете се над мен! Елате и ми го покажете, момчета — каза Сипакна.
— Не искаме. Върви ти сам, няма да се загубиш. Карай по брега на реката и ще стигнеш до подножието на голям хълм; там шуми в дъното на оврага. Трябва само да стигнеш там — рекоха му Хунахпу и Шбаланке.
— Ох, горкият аз! Не можете ли да го намерите вие, момчета? Елате да ми го покажете. Има много птичета, по които можете да стреляте с духателна тръба, а аз знам къде се намират — рече Сипакна.
Неговата смиреност предума момчетата. И те му казаха:
— Но наистина ли ще можеш да го хванеш? Защото само заради тебе ще се върнем, ние вече няма да се опитваме, че ни щипа, когато влизахме ничком. После ни достраша, когато влизахме пълзешком, ама за малко да го хванем. Та затуй е хубаво ти да влезеш пълзешком — му рекоха.
— Добре — каза Сипакна и тръгнаха заедно. Стигнаха в дъното на оврага и там, проснат по корем, беше ракът, показваше червената си коруба. И също там, в дъното на оврага, беше измамата на момчетата.
45
Моц (Motz) — куп. Бургес и Шек превеждат Моц като Плеядите.
46
Петелски крак — ек (ec), растение от вида Bromelia с големи и лъскави листа, което расте по дърветата.
47
Други по-малки листа, наречени „пахак“ (pahac), казва Хименес.
48
Планината Меауан (Meaguan) се издига на запад от градчето Рабинал, в местността на река Чихой.