Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
Отвори очи. Най-сетне Твлкав се тътреше към каладиновия фургон с ведрата с вода. Пълният мъж с кафеви очи ходеше с едва забележимо накуцване; вероятно от отдавнашно счупване на крака. Беше тайлен, а всички мъже тайлени независимо от възрастта и цвета на косата имаха еднакви остри бели бради и бели вежди. Веждите им ставаха много дълги и тайлените ги носеха преметнати зад ушите. Така изглеждаше, че човекът има два бели кичура в иначе черната коса.
Облеклото му се състоеше от панталони на червени и черни райета и тъмносин пуловер в тон с плетеното кепе, което някога ще да е било хубаво, но вече беше одрипавяло. Дали някога е бил нещо друго, а не роботърговец? Този начин на живот — да купуваш и да продаваш човешка плът — явно се отразяваше. Уморяваше душата, макар и да пълнеше кесията.
Твлкав се държеше на разстояние от Каладин, понесъл газената си лампа, за да огледа кашлящия роб в предната част на фургона. Твлкав повика своите наемници. Блут — Каладин не знаеше защо си е направил труда да научи имената им — свърна към него. Твлкав заговори тихо, като сочеше роба. Блут кимна, плоското му лице се губеше в светлината на лампата, и измъкна сопата от колана си.
Вятърното духче се превърна в бяла панделка и се стрелна към болния. Тя се засука и завъртя няколко пъти, преди да кацне на пода и отново да се превърне в момиче. Приведе се и заразглежда мъжа. Като любопитно дете.
Каладин се обърна и затвори очи, ала все още чуваше кашлицата. Някъде в главата му гласът на баща му откликна. За да излекуваш изнурителната кашлица, занарежда с внимателен и прецизен тон той, прилагай по две шепи кървав бръшлян. Ако не разполагаш с бръшлян, имай грижата да даваш на пациента много течности, за предпочитане подсладени със захар. Докато пациентът е хидратиран, най-вероятно ще оцелее. Болестта звучи много по-зле, отколкото всъщност е.
Най-вероятно ще оцелее…
Кашлицата продължаваше. Някой отвори вратата на клетката. Знаеха ли как да помогнат на човека? Толкова лесно решение. Давайте му вода и ще оцелее.
Няма значение. Най-добре да не се забърква.
Умиращи по бойното поле мъже. Момчешко лице, толкова познато и обичано, очакващо от Каладин спасение. Рана от меч отстрани на шията. Броненосец, нападащ редиците на Амарам. Кръв, смърт, провал, болка.
И гласът на баща му. Наистина ли можеш да го изоставиш, синко? Да го оставиш да умре, когато можеш да помогнеш?
Бурята да го порази дано!
— Спрете! — извика Каладин и се изправи.
Останалите роби бързо се отдръпнаха. Блут скочи, затръшна вратата на клетката и вдигна сопата си. Твлкав се прикри зад наемника като зад щит.
Каладин пое дълбоко дъх, стисна листата в една ръка и вдигна другата към челото, за да изтрие струйката кръв. Прекоси малката клетка, а босите му крака тупкаха по дървото. Блут гледаше свирепо, когато Каладин коленичи до болния. Трепкащата лампа осветяваше дълго изпито лице и почти безкръвни устни. Човекът беше изхвърлил зеленикави плътни храчки. Каладин опипа врата му за бучки, после провери тъмнокафевите му очи.
— Нарича се изнурителна кашлица — рече Каладин. — Ще оцелее, ако му давате допълнително по черпак вода на всеки два часа в продължение на около пет дни. Ще се наложи да му я наливате насила в гърлото. Ако имате захар, разбъркайте от нея във водата.
Блут почеса яката си челюст, после хвърли поглед към нисичкия роботърговец.
— Измъкни го навън — нареди Твлкав.
Болният се пробуди, когато Блут отключи клетката. Наемникът блъсна Каладин със сопата и той неохотно се отдръпна.
Като остави сопата настрани, Блут улови роба под мишниците и го извлече навън, като през цялото време нервно опитваше да държи Каладин под око. В последния неуспешен опит на Каладин за бягство участваха двадесет въоръжени роби. Господарят му би трябвало да го екзекутира заради това, но той заявил, че Каладин е „участвал в заговор“ и го белязал със знака шаш, после го продал на безценица.
Сякаш винаги имаше някаква причина да оцелее, когато умираха онези, на които опитваше да помогне. Някои смятаха това за благословия, но той го разглеждаше като иронично мъчение. При предишния господар беше разговарял известно време с един роб от Запада — селай, който разказваше за Старата магия от техните легенди и как с нея можеш да прокълнеш някого. Нима с Каладин се случваше точно това?
Не ставай глупак, рече си той.
Вратата на клетката се затръшна и заключи. Клетките бяха необходими — Твлкав трябваше да пази крехките си вложения от бурята. Дървените страници на клетката можеха да се издърпват нагоре и заключват на място по време на свирепите ветрове.