Наследството на Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-14727-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Наследството на Болейн». Краткое содержание книги:
Джейн Болейн — измъчена, остаряла и озлобена, станала причина за гибелта на собствения си съпруг и на снаха си Ана Болейн, е готова на всичко, за да оцелее и запази мястото си в кралския двор.
Ана от Клев — четвъртата поред съпруга на крал Хенри Осми, посреща с простодушен възторг неговия избор и пристига в Англия с наивната надежда да бъде добра съпруга и кралица.
Катрин Хауърд, още почти дете, суетна и лекомислена, привлича вниманието на застарелия монарх и върви заслепена от дворцовия блясък към своята гибел.
Трите жени разказват страшната история на едно царуване, започнало в радост и блясък и завършило с ужас, разрушение и терор. Блестящите придворни участват в пищни празненства, съзнавайки, че вървят по ръба на пропаст. Всичко в Англия зависи от волята на един обезумял от самолюбие и опиянен от абсолютната си власт монарх, чийто път е осеян с невинни жертви. Оцелелите от рода Болейн отново участват в жестоката битка за власт и надмощие, която се води в сянката на ешафода.
Катрин, Норфолк Хаус, Ламбет, декември 1539
Чичо ще идва да види баба ми и аз трябва да бъда готова, в случай че изпрати да ме повикат. Всички знаем какво предстои да се случи, но аз съм толкова развълнувана, сякаш чакам някаква голяма изненада. Упражнявах походката, с която да се отправя към него, както и реверанса. Упражнявах удивеното си изражение и възхитената усмивка в отговор на прекрасната новина. Обичам да бъда подготвена, обичам да съм наясно какво се очаква от мен и накарах Агнес и Джоан да играят ролята на чичо ми, докато овладея до съвършенство приближаването, реверанса и изисканото си радостно възклицание.
На всички момичета в стаята им е втръснало от мен, втръснало им е, сякаш са преяли със зелени ябълки, но аз им казвам, че това е напълно очаквано: аз съм от рода Хауърд, разбира се, че ще бъда повикана в двора, разбира се, че ще служа на кралицата и за жалост, разбира се, че те ще бъдат пренебрегнати: колко жалко.
Казват, че ще трябва да науча немски и няма да има танци. Знам, че това е лъжа. Тя ще живее като кралица, а ако е скучна и безинтересна, аз само ще изглеждам по-бляскава в сравнение с нея. Казват, било добре известно, че тя щяла да води уединен живот и че холандците не ядели месо, а само сирене и масло през целия ден. Знам, че това е лъжа — защо иначе покоите на кралицата в Хамптън Корт бяха пребоядисани, ако не за да има тя двор и гости? Казват, че всичките й дами били вече определени и половината от тях вече са заминали да се срещнат с нея в Кале. Чичо идва да ми съобщи, че съм пропуснала шанса си.
Това най-сетне успява да ме изплаши. Знам, че племенничките на краля, лейди Маргарет Дъглас и маркизата на Дорсет, са се съгласили да бъдат най-главните сред нейните дами и се боя, че е твърде късно за мен. „Не — казвам на Мери Ласълс, — невъзможно е той да идва, за да ми каже, че съм твърде закъсняла, че няма да е останало място за мен.“
— А ако го направи, нека това ти е за урок — казва тя твърдо. — Нека ти бъде за урок да подобриш държанието си. Не заслужаваш да отидеш в двора на кралицата, след като имаше такова леко поведение с Франсис Деръм. Никоя истинска дама не би те приела в покоите си, след като си се държала като развратница с такъв мъж.
Това е толкова грубо, че ахвам леко и усещам напиращите сълзи.
— Хайде, не плачи — казва тя уморено. — Не плачи, Катрин. Само ще ти се зачервят очите.
Моментално стискам носа си, за да възпра сълзите.
— Но ако той ми каже, че трябва да остана тук и да бездействам, ще умра! — възкликвам гъгниво. — Догодина ще съм на петнайсет, а после ще стана на осемнайсет, после на деветнайсет, а после ще стана на двайсет и твърде стара за женитба, и ще си умра тук, на служба при баба ми, без никога да съм била където и да е и без да съм видяла нищо и без никога да съм танцувала в двора.
— О, глупости! — възкликва ядосано тя. — Никога ли не можеш да мислиш за друго, освен за суетата си, Катрин? Освен това някои биха си помислили, че вече си направила достатъчно за четиринайсетгодишно момиче.
— Нищо — казвам аз, все още стиснала носа си. Пускам го и притискам хладните си пръсти към бузите. — Не съм направила нищо.
— Разбира се, че ще служиш на кралицата — казва презрително тя. — Не е вероятно чичо ти да изпусне да настани на такова място член на семейството си, независимо колко лошо си се държала.
— Момичетата казаха…
— Момичетата ти завиждат, защото отиваш, глупачко такава. Ако оставаше тук, щяха да те засипват с престорено съчувствие.
Това е толкова вярно, че дори аз мога да го проумея.
— О, да.
— Така че си измий отново лицето и ела в покоите на нейна светлост. Чичо ти ще бъде тук всеки момент.
Тръгвам възможно най-бързо, като спирам само за миг да кажа на Агнес, Джоан и Маргарет, че знам със сигурност, че отивам в двора и че никога дори за миг не съм повярвала на злобните им думи, а после ги чувам да викат: „Катрин! Катрин! Той пристигна!“ и се втурвам надолу към личната приемна на нейна светлост. Чичо ми е там, застанал е пред огъня и топли гърба си.
Нужно е нещо повече от огън, за да стопли истински този човек. Баба казва, че той е чукът на краля: навсякъде, където има тежка и мръсна работа за вършене, чичо ми е този, който повежда английската армия да смаже и подчини врага. Когато Северът се надигна в защита на старата религия само преди две години, когато бях малко момиче, именно чичо ми беше този, който вразуми бунтовниците. Той им обеща помилване, а след това с измама ги изпрати на бесилото. Той спаси трона и спести на краля труда сам да води битки и да потуши един голям бунт. Баба казва, че той не познава друг аргумент освен примката. Казва, че той е обесил хиляди, макар вътрешно да бил съгласен с тяхната кауза. Не го спряла и собствената му вяра. Нищо не може да го спре. По лицето му виждам, че той е суров човек, човек, който не може лесно да бъде умилостивен: но той е дошъл да ме види и аз ще му покажа каква племенница има.