Наследството на Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-14727-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Наследството на Болейн». Краткое содержание книги:
Джейн Болейн — измъчена, остаряла и озлобена, станала причина за гибелта на собствения си съпруг и на снаха си Ана Болейн, е готова на всичко, за да оцелее и запази мястото си в кралския двор.
Ана от Клев — четвъртата поред съпруга на крал Хенри Осми, посреща с простодушен възторг неговия избор и пристига в Англия с наивната надежда да бъде добра съпруга и кралица.
Катрин Хауърд, още почти дете, суетна и лекомислена, привлича вниманието на застарелия монарх и върви заслепена от дворцовия блясък към своята гибел.
Трите жени разказват страшната история на едно царуване, започнало в радост и блясък и завършило с ужас, разрушение и терор. Блестящите придворни участват в пищни празненства, съзнавайки, че вървят по ръба на пропаст. Всичко в Англия зависи от волята на един обезумял от самолюбие и опиянен от абсолютната си власт монарх, чийто път е осеян с невинни жертви. Оцелелите от рода Болейн отново участват в жестоката битка за власт и надмощие, която се води в сянката на ешафода.
Снишавам се в дълбок реверанс, както сме се упражнявали безброй пъти в стаята на момичетата, като се навеждам малко напред, така че негова светлост да може да види изкусителната извивка на гърдите ми, притиснати в най-горната част на роклята ми. Бавно вдигам очи към лицето му, преди да се изправя, така че да може да ме види почти на колене пред него, давайки му един миг да помисли за удоволствието от онова, което мога да правя застанала така: нослето ми почти докосва панталоните му.
— Почитаеми чичо — изричам едва чуто, докато се изправям, сякаш го нашепвам в ухото му, докато сме в леглото. — Желая ви добър ден, сър.
— Милостиви Боже — казва той троснато, а баба ми издава леко развеселено ахване.
— Тя е… чест за вас, мадам — казва той, докато аз се изправям, без да се олюлея, и заставам пред него. Сключвам ръце зад гърба си, за да покажа гърдите си в цялата им прелест, и освен това извивам гръб, за да може да се възхити на тънката ми талия. Със скромно сведените си очи мога да мина за ученичка, ако не броим напъпилото ми тяло и леката, полускрита усмивка.
— Тя е момиче от рода Хауърд до мозъка на костите — казва баба ми, която няма твърде добро мнение за момичетата Хауърд, тъй като сме познати с красотата и дързостта си.
— Очаквах да видя дете — казва той, сякаш е много доволен, че ме намира пораснала.
— Много будно дете. — Тя ми отправя суров поглед, за да ми напомни, че никой не бива да знае какво съм научила, докато бях поверена на грижите й. Разтварям невинно очи. Бях на седем години, когато за първи път видях една прислужница да си ляга с един паж; бях на единайсет, когато Хенри Манокс ме прегърна за първи път. Какво е смятала, че ще излезе от мен?
— Тя ще се справи много добре — казва той, след като си е дал един миг да се съвземе. — Катрин, умееш ли да танцуваш, да пееш, да свириш на лютня и така нататък?
— Да, милорд.
— Да четеш и да пишеш на английски, френски и латински?
Стрелвам баба с измъчен поглед. Аз съм невъобразимо глупава и всички го знаят. Толкова съм глупава, че дори не знам дали трябва да отговоря с лъжа на този въпрос, или не.
— За какво би й потрябвало това? — пита тя. — Кралицата говори само немски, нали?
Той кима:
— Немски. Но на краля му се нравят образованите жени.
Херцогинята се усмихва:
— Това беше някога — казва тя. — Онова момиче Сиймор не беше кой знае колко учено. Мисля, че той вече не търси съпруга, с която да може да спори. На вас нравят ли ви се образованите жени?
При тези думи той леко изсумтява. Цял свят знае, че той и съпругата му са разделени от години — толкова много се мразят.
— Както и да е, най-важното е тя да удовлетворява кралицата и да се хареса на двора — заявява чичо. — Катрин, трябва да отидете в двора и да бъдете една от придворните дами на новата кралица.
Усмихвам му се лъчезарно.
— Радвате ли се, че отивате?
— Да, уважаеми чичо. Много съм ви благодарна — сещам се да добавя.
— Поставена сте на такова важно място, за да бъдете чест за семейството си — заявява тържествено той. — Баба ви ми казва, че сте добро момиче и че знаете как да се държите. Погрижете се наистина да е така и не ни изменяйте.
Кимвам. Не смея да погледна баба си, която знаеше всичко за Хенри Манокс, а веднъж ме хвана в горната зала с Франсис, както бях отпуснала ръка надолу върху предния край на панталоните му, а на шията ми се виждаше следата от ухапването му, нарече ме бъдеща блудница и глупава развратница и ми удари плесница, от която главата ми забуча, а по Коледа отново ме предупреди да се откажа от него.
— Ще има млади мъже, които може да ви обърнат внимание — предупреждава ме чичо, сякаш никога преди не съм срещала млад мъж. Стрелвам баба с поглед, но тя се усмихва дръзко. — Не забравяйте, че нищо не е по-важно от вашата репутация. Честта ви трябва да бъде абсолютно неопетнена. Ако чуя някакви непристойни клюки за вас — и имам предвид наистина каквито и да било клюки, а аз чувам всичко — незабавно ще ви отстраня от двора и ще ви изпратя дори не тук, а обратно в къщата на баба ви в Хоршам. И ще ви оставя там завинаги. Ясно ли е?
— Да, уважаеми чичо — изричам думите с ужасен шепот. — Обещавам.