Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Свършено е с теб, ситен боклук.
Той пристъпи към падналото момче, застана разкрачен над него и вдигна ножа. Тогава Кейл замахна с шиша, който бе паднал до него в борбата, и прониза Лорда на Дисциплината във вътрешната страна на бедрото.
Изкупителят залитна назад не от болка, а от смайване каквато не знаеше, че може да съществува.
— Ти ме удари! — изрече той. Изумление. Потрес. Неспособност да възприеме. — Ти ме удари. — Погледна момчето отгоре надолу. — Бога ми, ще умреш бавно. Кълна се във всичко…
Внезапно Изкупителят млъкна насред изречението. С озадачено изражение, сякаш обмисляше труден въпрос, той приведе глава настрани, като че се ослушваше.
После бавно седна, сякаш притискан от огромна, но благосклонна длан. Погледна към Кейл, който пълзешком се отдръпна от него. Сетне погледна краката си. Огромно кърваво петно обагряше расото му. Кейл вече не приличаше нито на изплашено момче, нито на побеснял убиец. Обземаше го странно спокойствие и сега той изглеждаше като любопитно дете, гледащо нещо странно, но не особено интересно. Обърканият Изкупител Пикарбо задърпа расото и разкри долните си гащи, подгизнали от кръв. Той стреснато отдръпна ръка и погледна Кейл, сякаш искаше да каже: „Видя ли какво направи?“, после посегна надолу, дръпна гащите от раната и разкри кожата на бедрото. От малката рана бликаше пресекливо фонтанче кръв. Изкупителят слисано се вгледа в кръвта, после погледна Кейл със същото изражение.
— Донеси ми кърпа — нареди той и махна с ръка към купчината тампони на масата до мъртвото момиче. Кейл се изправи покорно, но остана на място. Струваше му се, че само част от видяното е истина. Изкупителят пред него се мъчеше да спре кървенето с пръсти и пъшкаше раздразнено, сякаш се бе изпуснал в най-неудобен момент. Тъмното кърваво петно на пода растеше неумолимо. Не можеше да възприеме нито гледката, нито какво означава тя за него. Онази част от съзнанието му, която не можеше да възприеме, си мислеше, че има начин да върне нещата назад и всичко да е както преди минута, но колкото повече се бави, толкова по-трудно ще стане това. Ала в същото време знаеше, че нищо не може да стори. Всичко бе променено — безкрайно, ужасно променено. В главата му се повтаряше непрестанно един стих от „Притчи на Изкупителя“, който бе чувал стотици пъти: „Ние сме като проляна вода, която не може да се събере отново“. И докато гледаше вцепенен, Пикарбо залитна назад като от тежка умора, подпря се на лакът и после падна по гръб.
Кейл продължи да гледа как дишането му спира и светлината в очите му гасне. Изкупител Пикарбо, петдесетият Лорд на Дисциплината, беше мъртъв.
6.
Клайст се събуди от усещането, че го разтърсват и притискат надолу. Причината беше проста: Кейл запушваше устата му с длан, а Хенри Мъглата го стискаше за ръцете.
— Тихо. Ние сме, Кейл и Хенри. — Кейл изчака докато Клайст престана да се мята, после отдръпна ръка. — Трябва веднага да дойдеш с нас. Ако останеш, мъртъв си. Идваш ли?
Клайст седна и погледна Хенри Мъглата в мътните лунни лъчи.
— Вярно ли е?
Хенри кимна. Клайст въздъхна и се изправи.
— Къде е Паяка? — попита Клайст, като се озърна за дежурния Изкупител.
— Излезе да пуши. Трябва да вървим.
Кейл се завъртя и другите го последваха. До леглото на едно момче, което се преструваше на заспало, той спря и се наведе.
— Кажеш ли нещо на Паяка, Савио, ще те изкормя. Ясно ли е, ситен боклук?
Момчето кимна без да отваря очи и Кейл продължи напред.
След като излязоха през вратата, която нехайният Паяк бе оставил отключена, Кейл ги поведе по плочника покрай стената към голямата статуя на Обесения Изкупител, където вчера бяха открили входа.
— Какво става? — попита Клайст.
— Тихо.
Кейл бутна вратата и въведе другите двама. После запали свещ, по-ярка от всички, които бяха виждали досега.
— Как отвори вратата? — попита Клайст.
— С лост.
— Откъде взе тази свещ?
— Откъдето взех и лоста.
Клайст се обърна към Хенри Мъглата.
— Знаеш ли какво става?
Хенри поклати глава. Кейл пристъпи към лявата стена на тунела и вдигна свещта.
— Господи! — възкликна Клайст, като видя уплашената фигура, свита на пода.
— Няма страшно — каза Кейл докато се привеждаше към момичето. — Те са тук да помогнат — добави той не особено убедено.
— Кажи ни какво става — настоя Клайст. — Иначе си тръгваме още сега.