Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Няма нужда от никакъв трети човек. Ще напишем писмо по познатия анонимен начин: като изрежем букви от вестник и ги налепим на лист. Впрочем ти ще свършиш това, защото и бездруго нямаш какво да правиш в мазето.
— Това е ужасна глупост… Добре де. Да речем, че напишем писмото и че Аркаша реши да плати откупа. Нали трябва да получим някак парите? А за една копейка Аркаша може да се хвърли от прозореца. Което означава, че ще проследи парите и ние — двете хитруши, ще изгорим, докато ги получаваме.
— Как ли пък не! — изпуфтя Таня. — Аркаша може да не е глупак, обаче и ние не сме вчерашни. Ще поставим условие парите да предам аз.
— Добре. Но те ще те проследят.
— И какво от това? Да ме следят, като нямат друга работа. Боклукчийската кола пристига при нашите контейнери точно в осем часа.
— Какво? — не разбрах аз.
— Боклукчийската кола — обясни ми търпеливо Таня. — Не си ли виждала боклукчийска кола? След това продължава по булеварда до кръстовището с улица „Погодин“. Там опразва последните контейнери. Днес я проследих. Стига до улица „Погодин“ някъде около 9,45 ч. Схващаш ли?
— За какво ти е тази боклукчийска кола? — преизпълних се с досада аз. — Изобщо какви бръмбари са ти влезли в главата?
— Добре де, изнервена си от безпаричието, затова схващаш бавно. В писмото ще напишем да сложат парите в дипломатическо куфарче, което, разбира се, ще нося аз. Ще трябва да оставят куфарчето на улица „Погодин“ някъде около 9,40 ч. След това пристига боклукчийската кола, опразва контейнера и продължава нататък към сметището. Момчетата на Аркаша също тръгват натам. Дори и да открият дипломатическото куфарче, то, разбира се, вече ще бъде празно. Нека да си блъскат главите къде и как са изчезнали парите по пътя. Впрочем днес шофьорът отиде да закусва с въпросната боклукчийска кола, отби се в закусвалнята на улица „Савелевска“. Там винаги е претъпкано с хора, а колите са наблъскани една до друга. Чичкото яде, без да бърза, в продължение на половин час. Момчетата на Аркаша ще поскучаят наоколо, пък и отстрани всичко това изглежда подозрително. И ще бъде много трудно да се досетят кога и в кой момент са отмъкнали парите под носа им.
Аз се разсмях.
— Тъй… Ти естествено ще вземеш второ куфарче. Празното ще хвърлиш в контейнера и спокойно ще се прибереш вкъщи с парите, така ли?
— Естествено.
— Ами ако те проследят? — напомних й аз.
— Но няма да го направят до вратата на апартамента ми. Съседката ми замина в отпуск и ми остави ключа от жилището си. Ще се отбия у тях и ще оставя парите там за известно време…
— Те ще видят куфарчето в ръката ти — намръщих се аз.
— Ще си увеся една торба на шията, отгоре ще си облека дълъг бял шлифер. Пътьом ще трябва бързичко да преместя парите от куфарчето в торбата. Трябва да поискаме едри банкноти, за да не губя време. Момчетата няма да рискуват да ме приближат, тъй че при известна сръчност няма да е трудно да се направи…
— Те могат да проверят куфарчето, след като го захвърлиш в контейнера — предположих аз.
— Едва ли, опасно е.
— Шофьорът на боклукчийската кола може да го види.
— Ще рискуваме. Макар че той не се интересува особено от контейнера.
— Ами ако Аркаша се обади в милицията?
— И това едва ли ще стане… Той има много врагове и ще започне да гадае кой му е спретнал номера.
— Може да не даде нито една копейка… — навъсих се аз.
— Така ли… няма да му стиска на старчето да не даде. Любовта струва скъпо, а пък последната любов е направо безценна. Ще си развърже кесията.
— А аз какво ще трябва да му обяснявам?
— Че си вървяла по улицата, че насреща ти са изскочили двама души, че са те натикали в някаква кола и са те откарали някъде. Май че са те държали в някакво мазе, а когато идвали да ти носят храна, гасели осветлението и я оставяли на пода. Сетне влезли с маски на лицата, отново ти завързали очите и те закарали някъде с колата. Накарали те да броиш до сто. Ти си свалила превръзката и се оказало, че седиш на пейката в парка „Пушкин“. Ще имаш колкото си щеш време, за да обмислиш всички детайли. Е, какво ще кажеш?
— Не можем да изключим намесата на милицията — поклатих глава аз.
— Аркаша ще ме държи в течение. Ще се изплаши, гадината, и ще сподели с мен всичко, което го тормози.
— Като нищо можем да изгорим.
— Ще рискуваме — изсумтя Таня. — Ако стане нещо, ще кажеш, че си се пошегувала. Ще гушнеш татенцето, а то няма къде да се дене и ще ти прости.