Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Да заминем — каза той. — Колата ми е долу.
— Трябва да се отбием при Таня, за да взема пари назаем.
Таня първо се стъписа и започна да крещи, но бързо се изтощи, махна с ръка и ми даде пари. Изхитрих се да се обадя и на мъжа си така, че Дима да не ме чуе. Не помня какво му надрънках. За пръв път в живота си Валера започна да ми крещи, но аз му затворих телефона.
Останахме на юг почти месец. Таня ни изпращаше пари. Живеехме като в приказка. Но въпреки това се наложи да се върнем. Пристигнахме късно вечерта.
— Трябва да се прибера вкъщи — каза Дима. — Сега ще се започне. Утре ще се видим ли?
— Разбира се.
— Къде?
— В апартамента.
Ние се сбогувахме и аз поех към Таня.
— Какво стана? — попитах я.
— Страшна работа — занарежда тя. — Такъв ужас беше… Аркаша без малко не откачи: поканил гости, а пък младоженецът го няма. Така псуваше, дори и аз го отнесох. Сетне дотърча при мен да го утешавам, е, и аз заради старото ни приятелство го ощастливих. Оплакваше ми се: „Лада е мръсница, заряза ме и отмъкна сина ми“. А пък Лома какви ги вършеше… Ти, скъпа моя, да не би случайно да си се изчукала с него?
— Да не си полудяла? — излъгах за пръв път в живота си Таня.
— Такъв панаир направи, изхвърли всички от кръчмата, толкова ченета изпотроши, че просто не е за разказване. Сетне довлякоха отнякъде цяла орда мадами и го удариха на разврат: той, Паша, Святов и Льоша Моисеев. Три дни гуляха и никой не смееше да им се мерне пред очите. После той изчезна, цяла седмица не се вясна, вдигнал скандал и на Аркаша: „Ще удуша твоето кутре“, казал му. Че защо ще вилнее така, ако ти не си му показала прелестите си?
— Показах му ги, Таня — признах си аз.
— Ама че си глупачка! Нали ти казах да не се забъркваш с него. Защото е подлец. Е, сега ще ти даде да се разбереш, както и на твоя Дима…
— А в момента как е?
— Не се бой. Успокои се. Не може цял живот да се тръшка, я? Тези дни Аркаша каза: „Поне да се върнат“.
— Е, слава богу — въздъхнах аз.
Олекна ми на сърцето. Само Лома ме тревожеше, но и с него щях да се справя някак.
Аркаша се появи при мен на сутринта. Аз първо се изплаших, но той още на прага каза:
— Не се бой, няма да ти вдигам скандали.
Настанихме се в кухнята и аз за всеки случай се разплаках. Аркаша въздъхна тежко.
— Е, и какво не ти достигаше? — попита тихо той.
— Прости ми — помолих го аз. — Обичам Дима. Остави ни да си живеем живота.
Аркаша се повъртя на мястото си и ме погледна изпод вежди.
— Ех, Лада, ами нали и той ще ти омръзне и ще го зарежеш… Жал ми е за момчето.
— Ще се омъжа за него.
На това място Аркаша подскокна.
— Ще се омъжиш ли? Че за какъв дявол ти е той? Да не мислиш, че ще ви храня? Няма да стане.
— И няма нужда — изпръхтях аз.
Аркаша се замисли и се почеса по гърдите.
— Ладенце, хайде да се разберем с добро. Поживейте една година така, като любовници. Ако през това време ти не го изгониш, тъй да бъде, ще вдигнем сватба. И през цялата тази година ти ще получаваш пари както досега. Става ли? Защо трябва да се бърза? Всичко се случва. Засега не се развеждай и с Валера, чуваш ли? Че къде ще си намериш друг такъв мъж? Не върши прибързани неща, моля те.
Известно време аз отказвах да го послушам от приличие, но накрая се съгласих.
Валера не разговаря с мен в продължение на две седмици, спеше в хола и беше зъл като оса. Сетне омекна и се върна в спалнята, тъй като явно бе свършил парите. А Дима се нахвърли отгоре ми още при първата среща:
— Лада, нали ми обеща…
— Дадох дума на баща ти, за да ме остави на мира. Той не вярва, че при нас всичко е сериозно. Дима, нека да се разберем с добро с баща ти. Моят мъж не ни пречи, аз не живея с него. Ще се виждаме всеки ден, няма да усетим как ще мине една година, а през това време и майка ти ще се примири с нашата женитба.
Наложи се дълго да го убеждавам, но в крайна сметка той се съгласи и ние заживяхме както преди. Неясно и несигурно. Аз не се появявах в кантората, защото се страхувах от Лома. Дима постоянно ходеше подире ми, крачка не можех да направя без негово знание и непрекъснато ме тормозеше с въпросите си: къде, с кого, кога ще се върна. Това не ти е Валера. Една вечер Аркаша дойде в апартамента, а Дима отказа да го пусне вътре.
— Сине, трябва да се посъветвам с Лада.