Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
Дима седна с нас в кухнята, без да ни остави насаме нито за миг. Аркаша само клатеше глава.
Една вечер в средата на август дойде Таня.
— Къде е мъжът ти? — попита тя още от прага.
— В театъра.
— А ти защо седиш вкъщи?
— Дима е зает. Ще се видим вдругиден.
Таня седна край масата, отказа да пие чай и започна да ме гледа някак странно. Аз търпеливо чаках да заговори.
— Вчера моят се върна пиян, наля си още една чаша и започна да дрънка. Знаеш ли кой ще замине утре като куриер? Твоят Дима. — Таня ме сграбчи за ръката и се вторачи в очите ми. — Лада, я пресметни, колко ще носи със себе си?
Издърпах ръката си.
— Да не си откачила?
— Лада, само си помисли за какви пари става дума, ще ни стигнат за цял живот. Само си помисли, ако имаш такива пари, че и ако ги управляваш както трябва, цял живот ще можеш да си правиш кефа. И никога повече да не видиш тези бандитски мутри. Ще се скрием хитро за година-две, за да не им се навираме в очите, чуваш ли, дори вече имам и план.
— Ами Дима?
— Какво Дима? Татенцето му ще го брани. Е, трудно ще му бъде, зная, че е така, но няма да го убият. Помисли си.
— Таня, ами ако всичко се провали, представяш ли си какво ще направят с нас?
— Представям си. Ти може и да се отървеш някак, но аз ще гушна босилека. Хайде да рискуваме, Лада! Това са толкова много пари, за цял живот ще ни стигнат.
— Ами ако Вова се досети?
— Той изобщо не си спомня какво е говорил, а дори и да си спомни, ще мълчи. Веднага ще му отвинтят главата за това, че се е раздрънкал. Е, решавай!
— Кажи какъв е този твой план — рекох аз.
— Много хубав план, по-просто от това няма.
На другия ден аз седях в колата до кантората. Най-сетне видях как Дима излезе от ресторанта с една голяма чанта в ръце. На вид тя беше тежка. Хукнах към него.
— Дима…
— Лада — каза той и ме прегърна, — трябва да тръгвам, след един час момчетата ще ме чакат, работата е важна.
— Да де, ама това е след час. — Аз седнах в колата при него, прегърнах го и започнах да го целувам.
— Лада, утре, чуваш ли… — прошепна той.
— Дима, миличък, два дни не сме се виждали, не мога повече. Да отидем само за половин час в апартамента, ще успееш…
В този момент вече бях положила глава на коленете му.
— Ох, по дяволите, да вървим — простена той.
Паркирахме колата пред блока, Дима взе чантата със себе си, а аз се притисках в него, треперейки от нетърпение. Той остави чантата в антрето, а аз го сграбчих за ръката и бързо го повлякох към леглото.
— Дима.
Крещях под него, сякаш ме колеха, а в същото време се вслушвах. Дима погледна часовника и ме целуна.
— Време е, Ладенце, закъснявам. До утре, чу ли?
Докато той се обличаше бързешката, аз лежах в леглото, наблюдавах го и се усмихвах. Сетне отидох да го изпратя. В антрето Дима потърси чантата, но нея я нямаше.
— Лада, къде е чантата? — попита изплашено той.
— Чанта ли? — учудих се аз. — Не зная. Ти взе ли я от колата?
— Лада, аз бях с чанта.
— Ами сигурно е тук някъде, ще я потърсим.
— Лада. — Дима изведнъж пребледня, погледна ме, а аз започнах да претърсвам ъглите.
— Хайде да проверим в колата — предложих му, — може да си я оставил там?
— Не съм.
— Ама защо се притесняваш толкова за една чанта, ще ти купя друга, какво ти става?
Дима се олюля, плъзна поглед наоколо и тръгна към вратата.
— До утре — зашепнах аз и увиснах на врата му.
— До утре — помръдна той безкръвните си устни и си тръгна.
Вечерта с Таня седяхме в кухнята, а на мен зъбите ми чаткаха от страх.
— Аркаша ще се сети. Планът ти е глупав…
— Глупав, ама успя. Ще се измъкнем, не бой се. Ти си лежала под Дима и не би могла да скриеш чантата. А никой не знае кой е влязъл в апартамента. И изобщо влизал ли е някой и имало ли е чанта. Ще мълчим до гроб.
Щом чух позвъняването на вратата, впих ръце в стола, а Таня ме стрелна с поглед.
— Внимавай, Лада! — И отиде да отвори.
В кухнята връхлетя Аркаша.
— Къде е Дима? — гракна той.
— Няма го — отвърнах аз, — обеща да дойде утре. Какво е станало?
— Какво е станало ли? Да не би да не знаеш?
— Не зная — намръщих се аз, усещайки, че пребледнявам. — Аркаша, какво е станало с Дима, казвай!
— Мръсник е той, мамка му. Изпратих го като куриер с парите… И няма помен нито от него, нито от парите, като че ли се изпари…