Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
Таня прояви разбиране. Настани се на дивана, втренчи се в ъгъла, поскуча малко и каза с тежка въздишка:
— Да. Мъка.
— Мъка я, а ти какво си мислеше — ядосах се аз и седнах до нея.
— Обидно е някак — кимна приятелката ми, — имаме един куп долари, а не можем да ги използваме…
— По-добре не говори за това.
— Защо се сърдиш на мен? — Таня отново въздъхна.
— Какво, да не би Аркаша да не ти дава пари?
— Не ми дава. Казва, че синът му го докарал до просешка тояга.
— Лъже.
— Разбира се, че лъже.
— Опитва се да те изнерви, защото си мисли, че няма да можеш да живееш без пари и ще се върнеш при него.
— Как ли пък не… Аз обичам Дима.
— Зная, зная… Вчера бях на вилата на Петрушин. Художникът. Разказвала ли съм ти за него?
— Разказвала си ми — измърморих аз.
— Той замина за Германия…
— Прав му път…
— А вилата си остави на мен. В смисъл че ми я остави временно, разбира се, докато се върне. Да я наглеждам… е, и да я ползвам…
— Да не би ти да си нямаш вила?
— Такава може и да си нямам. Стената зад шкафа в мазето е подвижна, представяш ли си? И зад нея има едно голямо помещение. А от него тръгва подземен коридор. Дълъг е около пет метра и води до зеленчуковата градина. Кажи, не е ли страхотно?
— Пълна глупост — поклатих глава аз. — Подземният коридор е идиотско нещо, за какво ти е?
— Ами… — каза някак загадъчно Таня. — Интересно е. Къщата е стара. Вадим, художникът де, каза, че там е имало молитвен дом, някакви сектанти се събирали в него и те изкопали подземния коридор. Сигурно лъже… Но въпреки това е забавно… Искаш ли да го видиш?
— Не искам — отвърнах мрачно аз.
— Нямаш настроение — кимна Таня, — разбирам те. Аркаша е подлец и трябва да бъде наказан за това.
— Трябва — подхилнах се аз.
— Най-голямото наказание за Аркаша е да изгуби парите си.
— И какво като изгуби парите си? Каква полза имаме ние от това, щом дори не можем да ги използваме.
— Моралното удовлетворение — сви рамене Таня. — Освен това ще дойде един момент, в който ще ги използваме.
Хвърлих подозрителен поглед към нея. Таня помълча малко, взряна замечтано в ъгъла, и каза:
— Когато видях това подземие, цяла нощ не можах да заспя. Непрекъснато си мислех, че мястото е просто идеално.
— О, боже мой! — въздъхнах аз. — За какво е идеално, да държиш картофи в него, така ли?
— Не. Например ако решим да отвлечем някого, с цел да получим откуп. Просто не можеш да намериш по-добро място, на което да държиш човека. Колкото и да го търсят, няма да го открият.
— И кого си се наканила да отвлечеш? — подхилнах се аз. — Аркаша ли?
— Че кой би дал за него пукната пара, само ще благодарят на бога… — Таня помълча малко, а сетне заяви, втренчвайки се в мен с нежна усмивка: — Но виж, ако отмъкнат теб, прости ми господи, както и да го мислиш, татенцето ще си развърже кесията. Той не може да забрави твоите прелести и тъгува по тях…
Закашлях се и казах с недоверие:
— Какви ги дрънкаш? Кой ще ме открадне, за какъв дявол съм му аз?
— Ами ние ще те откраднем, тоест ще те похитим. С цел откуп. Дори вече имам план.
— Таня, ти си глупачка, прости ми господи. Главите ни ще отвинтят за такова нещо.
— Е, досега не са ни ги отвинтили, може и да доживеем до дълбока старост… Скучно ми е, Лада, пък и си струва да накажем подлеца Аркаша…
— Таня — казах й назидателно аз, — отвличането с цел откуп е най-опасното престъпление. В смисъл че като нищо можеш да се провалиш на всеки един етап…
— Че да не би ние да сме някакви глупачки… Представи си само. Ти отиваш на вилата и си седиш там тихо и мирно. През нощта спокойно можеш да излизаш навън да подишаш чист въздух. Катинарът ще си виси на вратата, а ти ще минаваш по тайния коридор, а денем ще седиш в мазето с един куп книги за четене. Нали обичаш да четеш…
— Не е там работата — намръщих се аз. — Искането за откупа трябва да се предаде по някакъв начин. Те ще разпознаят гласа ти, а пък е опасно да намесваме трети човек в такова нещо.