Последният скок на лъва

— Това е Синди. Днес тя ми е втори пилот.

Явно не го бях чул добре, така че пропуснах думите му и тръгнах обратно при Кейт, която разговаряше с един от така наречения ни клуб — един мухльо на име Крейг, който отчаяно искаше да изчука съпругата ми.

Когато ме видя, тъпата му усмивка увехна.

— С Крейг обсъждахме графика на скоковете за следващите няколко седмици — каза Кейт.

— За това ли се е нахилил такъв?

След кратко мълчание Крейг каза:

— Кейт тъкмо ми казваше, че си нещо загрижен относно самолета.

— Така е, но бих могъл да намаля теглото при излитане, като те пратя в болницата.

Крейг се позамисли, после се обърна и се отдалечи.

— Това беше абсолютно ненужно — уведоми ме госпожа Кори.

— Защо си му казала, че съм разтревожен за самолета?

— Ами… попита ме защо разговаряш с пилота и аз… — Сви рамене. — Съжалявам.

Бях наистина вкиснат.

— Ще го обсъдим след скока.

Тя подмина думите ми.

— Започваме да се качваме.

Групата вече се беше помъкнала към самолета. Изглеждаха като щастлива и развълнувана тайфа идиоти — пълна противоположност на десантчиците, които винаги са сериозни и съсредоточени, докато се строяват за качване в самолета. Десантчиците имат мисия, скачачите пък се забавляват. Аз не се забавлявам. Така че явно съм на мисия.

Всъщност носех 9-милиметровия си „Глок“ в закопчания джоб. Кейт също бе взела своя „Глок“ 40-и калибър. Надявам се все някога някой да ми обясни защо ченгетата и агентите на ФБР носят една и съща марка оръжие, но с различни калибри. Ами ако ми свършат боеприпасите по време на престрелка?

„Кейт, ще ми отпуснеш ли малко патрони?“

„Съжалявам, Джон, но моите са по-големи от твоите. Искаш ли дъвка?“

Така или иначе, нямахме нужда от оръжията си при скоковете, но според правилника не можехме да ги оставим в мотела, нито дори в багажника на колата. Ако си изгубиш пистолета или ти го откраднат, кариерата ти загазва сериозно. Така че мъкнем ютиите със себе си. Хей, пък и в зоната за кацане може да има мечки, казва ли ти някой?

Докато вървяхме към самолета, Кейт ме хвана за ръка.

— Хайде да направим само един скок и да пропуснем другите два.

— Платили сме за три, така че ще скочим три пъти.

— Хайде да го решим, когато пак се озовем на земята. Честно казано, не бих имала нищо против да обиколя антикварните магазини.

— Предпочитам да скачам от самолети, отколкото да се мъкна по антикварни магазини.

Тя се усмихна и стисна ръката ми. Знаеше, че още съм ядосан. Понякога подхранваш такива неща с все сили и отказваш дори свирка. Друг път просто ги подминаваш. Затова казах:

— Ще импровизираме.

Един тип от парашутисткия клуб беше застанал на пистата и разделяше хората на групи. Доколкото разбрах, имаше две големи групи, които трябваше да скочат заедно и да се опитат да направят някаква формация. Щяха да се помъчат да счупят някакъв рекорд. Например да направят Най-голямото колело от летящи задници.