Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
който ние наричаме събота. Римското християнство обаче възприело неделята, по подобие на култа към
Слънцето Сол Инвиктус, чиито принципи асимилирало, и за да се отдели още повече празникът от
еврейската му основа.
Въпреки че денят на Еостре се чества през пролетта, келтският фестивал не бил Пасха в еврейски
стил – нито пък имал нещо общо с Иисус. На практика той представлявал празник на плодородието.
Въпреки съществуващата традиция Католическата църква все пак успяла в своята амбиция. Празникът
Пасха бил отделен от Възкресението, като в същото време се унищожила една древна келтска традиция.
Същевременно някои от познатите символи на богинята Еостре били възприети в новата структура,
която всъщност представлявала един християнско-езически хибрид. Отдавнашен обичай от фестивала на
Еостре било на приятели и роднини да се подаряват яркобоядисани яйца – яйцата на Еостре. В контекста на
пролетта яйцата изцяло символизирали женската плодовитост; оттук произлиза и съвременното име на
женския хормон “естроген”.
Свързването на Мария Магдалина с червеното яйце издава родството на ритуала със старата
традиция на Еостре и подобно на съда с миро било често изобразявано в иконите и други произведения. В
книгата “Откровение” от Новия завет се описва как Рим преследвал “останалите от нейното потомство” и в
тази връзка червеното яйце, подарено от Мария на император Тиберий, е алегорично напомняне, че както
при възкресението на Иисус, животът ще победи и потомството е вечно.
Поради това, че научава първа за въкресението на Иисус (Иоан 20:1-17), Мария се е превърнала в
християнското олицетворение на Еостре. Но тъй като Еостре била местна езическа богиня за Западния свят,
Истинската църква измислила нова история, за да свърже нейния празникс евангелската традиция. Според
тази версия Мария отишла от Иудея в Рим на аудиенция при император Тиберий. След като му подарила
едно яйце, тя му разказала как Иисус се върнал към живота, при което Тиерий отбелязал, че това е толкова
невъзможно, колкото и яйцето да стане червено. Като казал това, яйцето в ръката на Мария почервеняло и
така великденските яйца станали популярна традиция. Впечатляваща и романтична история, но не обяснява
защо Мария е трябвало да пропътува 1500 мили през Средиземно море, за да даде едно яйце на императора.
В портретите на Мария Магдалина е прието тя да бъде изобразявана с червена или червеникава
коса. Викторианските художници – предрафаелити, като Данте Габриел Росети и Фредерик Сандис,
превърнали това в мода със своите огненокоси Магдалини. Началото на тази традиция било поставено в
Ренесанса, когато на преден план излезли ръкописите на Рабат Мавър и Джакопо ди Вораджине. Червената
коса била алегория за наследствените права на Мария, видим знак за нейния царски статут, въпреки че е по-
вероятно една сиро-галилейка от I в. да е била с тъмна коса.
Червената коса била характерна за някои известни благородни фамилии, знаело се, че европейските
династии произлизат от царския род на Сит от районите на Кавказ, от Карпатия до Каспийско море. Както
се потвърди енотдавна при откритието на древни мумии, те наистина са били с червени или кестеняви коси.
Когато ренесансовите художници рисували крале, кралици и въобще хора от кралско потекло, лесно им се
придавал благороднически вид посредством кралски атрибути, белези и дворцови одежди, но с Мария
Магдалина било по-трудно. Червената коса представлявала отличителен аристократически елемент в
нейния образ.
Освен червена косата на Мария Магдалина обикновено била изобразявана дълга. Често (в картини,
скулптури и барелефи) тя е с изключително дълга коса, която напълно или отчасти покрива иначе
откритите и форми. През февруари 2001 г. този въпрос беше разгледан в една статия на “Нешънъл католик
рипортър”. Но най-добрата обосновка на авторката – професор впрочем, беше, че голотата и дългата коса
са израз на еротичен интерес от страна на ренесансовите художници – “начин да се изследва един
художествен тип”. Това, разбира се, не означава нищо друго, освен че въпросната авторка няма абсолютно
никаква редстава защо Мария Магдалина е рисувана по този начин.
Доста по-компетентно е разгледан един друг въпрос – въпросът за наследството на Магдалина
добива символично значение на фона на засилващата се тенденция жени да стават духовни лица. Правилно