Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
— Може да стане зле и за твоето момче Джонатан — каза подигравателно Невин, доволен, че има възможност да ме подразни за него. — Не само семейство Уотфорд ще пострадат, ако нещо се случи. Капитанът е собственик на земите им… Какво ще стане, ако откажат да си плащат рентите? Онези мъже във Феърфакс са се били три дни. Чух, че съблекли чиновника и го пребили с пръчки, накарали го да се върне пеша гол, както го е майка родила.
— Ние дори нямаме общински чиновник в Сейнт Андрю — отвърнах аз, разтревожена от думите на брат ми.
— Вероятно капитанът ще прати най-яките и най-едрите дървосекачи при Дохърти и те ще поискат от него да плати.
В гласа на Невин се долавяше страхопочитание. Преклонението му пред авторитетите и желанието правдата да възтържествува — все черти, които бе взел от баща ни бяха по-силни от мераците му да види Джонатан да страда.
Дохърти и Олмстръом… капитанът и Джонатан… дори превзетата госпожица Уотфорд и нейният също толкова надменен брат… Невежеството ми ме смири. Изпитах завист и респект към способността на брат ми да вижда света в цялата му сложност. Почудих се какво друго, за което не знаех, се случваше?
— Мислиш ли, че татко ще се присъедини към тях? Дали ще го арестуват? — прошепнах притеснена.
— Капитанът няма документи за собственост на нашата ферма — осведоми ме Невин, потресен, че не знам това. — Татко е собственик на всичко. Но според мен е съгласен с този тук кимна към проповедника. — Татко е дошъл тук както всички останали, мислел, е, че ще бъде свободен, но не станало така. На някои хора им е много трудно, а семейство Сейнт Андрю стават все по-богати. Както казах… — той ритна пръстта и вдигна облак прах — … твоето момче може да загази.
— Той не е моето момче — отвърнах му.
— Но искаш да е твоето момче — продължи да ме дразни брат ми. — Макар само Бог на небето да знае защо. Сигурно си бавноразвиваща се, Ланор, щом си си паднала по тъпото копеленце.
— Завиждаш му, затова не го харесваш.
— Да му завиждам? — попита подигравателно Невин. На този паун?
Изсумтя и се отдалечи, не искаше да признае, че съм права.
Около трийсет жители на градчето последваха проповедника до имота на Дейл от другата страна на хребета, където той щеше да продължи да говори пред всички, които проявяват интерес. Дейл имаха голяма къща, която нетърпеливите да чуят увлекателния оратор препълниха. Госпожа Дейл запали огнището в кухнята, защото дори през лятото вечерите бяха студени.
Навън падна мрак, небето стана тъмновиолетово с ярка розова лента на хоризонта. Чудех се колко ли ми е сърдит брат ми. Помолих родителите си да ме пуснат да чуя проповедника, което значеше, че имам нужда от придружител, затова за моя радост баща ми каза на Невин да тръгне с мен. Той побесня, лицето му стана червено, но не можеше да откаже нищо на татко, и това тръгна след мен към дома на семейство Дейл.
Въпреки че беше разумен традиционалист, у Невин все пак имаше някаква бунтовна нишка и ми се стори, че му е приятно да присъства на второто събиране. Проповедникът застана до кухненското огнище и огледа всички ни със зловеща усмивка. Отблизо видях, че не е толкова боголюбив, колкото ми изглеждаше на поляната. Изпълваше стаята с присъствието си, караше въздуха да трепти разреден, както става високо в планината. Най-напред ни благодари, че сме останали с него. Защото бил запазил най-голямата тайна и щял да я сподели с нас сега, само с тези, които били доказали, че търсят истината. И независимо каква била вярата ни — а на тази територия повечето бяха конгрегационисти — истината била, че Църквата е най-големият проблем, най-елитарната институция, която само затвърждавала статуквото.
Последното му изказване накара Невин да изсумти презрително, но със съгласие. Той се гордееше, че ходи на католически служби с майка ни и не се среща в неделя с градските старейшини и по-привилегированите семейства.
С пламнал поглед, който не изглеждаше никак умиротворителен отблизо, проповедникът каза, че трябва да отхвърлим догмите на Църквата и да прегърнем новите идеи, които служели на интересите на обикновените хора. И че най-остарялата от всички догми била институцията на брака.