Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Тази дама — започна той — е наш субект от три дни. Както виждате, тя има пълен контрол върху способностите си. И още, тя беше освободена от ограниченията на мисълта. През последните три дни тя възприе нов начин на живот.
Направи пауза, за да може публиката да осъзнае думите му, и продължи с нотка сухо презрение:
— Преди три дни тази жена — като толкова много други, като толкова много други тази вечер, предполагам, вярваше, че е влюбена. Сега се определя, с наша помощ, като силна. — Той млъкна и кимна на жената.
Тя заговори и госпожица Темпъл позна ниския глас на жената с пелерината с перата. Тонът й беше същият, както когато разказваше как е била в каретата с двамата мъже, но от студената замечтана дистанцираност, с която говореше за себе си, я побиха тръпки.
— Не мога да кажа каква съм била, защото това е все едно да кажа каква съм била като дете. Промениха се толкова неща, толкова неща станаха ясни, че мога единствено да говоря за това, в което се превърнах. Вярно е, смятах, че съм влюбена. Влюбена, защото не можех да погледна отвъд нравите, на които бях подчинена, защото, в своята робия, аз вярвах, че тази любов ще ме освободи. Какъв мироглед бях убедила сама себе си, че разбирам толкова добре? Това беше безполезната привързаност към друг човек, към спасението, която съществуваше на мястото на собствените ми действия. Това, за което смятах, че са просто последици от тази привързаност — пари, статус, почтеност, удоволствия — сега виждам единствено като елементи на собствените си неограничени способности. През тези три дни се сдобих с трима нови ухажори, със средства за нов живот в Женева и със задоволителна работа, за която не ми е позволено — тя се усмихна свенливо — да говоря. През това време с радост успях да спечеля и да похарча повече пари, отколкото съм притежавала през целия си досегашен живот.
Беше свършила речта си. Кимна към публиката и направи крачка назад. Придружителят се появи за пореден път, хвана я под ръка и я отведе в мрака. Едрият мъж я гледаше как излиза, после се обърна към зрителите.
— Не мога да ви дам подробности — както не мога да кажа подробности за никой от вас. Не искам да убеждавам, а да предложа възможност. Пред вас видяхте примери за различните етапи от нашия Процес. Тези две жени — едната трансформирана преди три дни, а другата едва тази вечер — приеха поканата ни и ще се облагодетелстват съответно. А третата… ще наблюдавате трансформацията й с очите си и ще вземете решенията си сами. Трябва да помните, че жестокостта на процедурата отразява дълбочината на тази трансформация. Вниманието и мълчанието ви — това е всичко, което искам от вас.
С тези думи той приклекна и вдигна една от дървените кутии. Докато вървеше с нея към масата, небрежно вдигна капака й и го пусна на дъските. Погледна жената, която преглътна нервно, и сложи кутията на масата до единия й крак. Измъкна дебелия пласт оранжев филц, пусна го на пода, бръкна в кутията и извади нещо, което приличаше на огромни очила — стъклата бяха невероятно дебели, рамките бяха облечени в черна гума и от тях висяха усукани медни жици. Мъжът се наведе над жената, свали бялата й маска, захвърли я настрани и преди някой да може да я разпознае, постави странния уред върху лицето й и го стегна с резки силни движения. Жената дишаше тежко, пръстите й стискаха ръкавите на робата й. Мъжът извади от кутията някак злобно озъбена метална клема, закачи я за единия край на медната жица и защипа другия край в кутията за нещо, което госпожица Темпъл не можеше да види. Нещото в кутията започна да свети с бледа синя светлина. Жената трепна и изстена от болка.
И в този момент госпожица Темпъл направи същото, защото усети остро бодване точно между лопатките.
— Боя се, че трябва да дойдеш с мен — прошепна жената в червено в ухото й.
Докато излизаха от полутъмната зала, минаваха по балкона й слизаха по стълбите, жената не намали натиска на острието, с което убеди госпожица Темпъл да не вика, да не се преструва, че припада, и да не спъва противницата си, за да падне през парапета. Когато стигнаха дългия мраморен коридор, жената отстъпи и пъхна ръка в джоба си — но не преди госпожица Темпъл да успее да види блестящата метална лента на пръстите й. Жената вдигна поглед, към балкона, за да се увери, че никой не е тръгнал след тях, и после посочи на госпожица Темпъл, че трябва да тръгне обратно по дългия коридор.