Връхлита страховит легион

Все пак, доколкото можа да го разгледа, съществото бе с височина почти седем стъпки, с широки рамене и изненадващо тесен кръст. Краката му бяха като на елф, ала по-мускулести. Покрита с рисунки лента придържаше червената му коса над челото, останалото се спускаше свободно към раменете. Ала от всичко най-изненадваща беше тъкмо тази червена коса — тя не напомняше с нищо естествения червеникавокафяв цвят, нито оранжевите кичури, които понякога се срещаха при хора и елфи, а бе с яркоален оттенък. Веждите му бяха в същия цвят и изглежда ги бе намазал с восък, защото стърчаха нагоре и лъщяха. Приличаха на антени на пеперуда.

Алистан се огледа да не би наблизо да има и други същества, макар че се съмняваше — долината бе останала незаселена за цяло столетие, откакто бе приключила Войната на разлома. Тъмните елфи, живели някога тук, сега се чувстваха по-спокойни далече на север и до днес Алистан бе виждал само веднъж следи от човек. Или елф — не беше сигурен.

Продължаваше да обмисля видяното, докато вървеше по планинските пътеки. Подобно на другите елфи, които познаваше, непознатият бе показал забележителна грациозност на движенията, докато пристъпваше в портала. Но за разлика от тях бе вървял из гората тежко, сякаш никога не го бяха учили да се прокрадва безшумно или пък не държеше на това. Нито един дори най-посредствен в подготовката си елф не би оставил след себе си толкова дълбоки и лесни за намиране следи.

Имаше и още нещо в това същество. Алистан бе успял да мерне лицето му само за миг, но и това бе достатъчно, за да запомни очите му. Бяха хлътнали в орбитите и толкова бледосини, че приличаха на ясно зимно небе. Някаква неприязън се излъчваше от лицето, освен това. Алистан не би могъл да обясни какво го кара да мисли така, но беше сигурен, че непознатият не е мидкемийски елф, а нещо различно. Съществото несъмнено бе достатъчно умно, за да използва магия, с чиято помощ да се представя за човек, нещо, което не би било лесно не само за обикновен магьосник, а и за истинските познавачи, великите дракони. Това елфоподобно създание не само беше някакъв вид магьосник, но със сигурност бе доста могъщ.

Алистан бе озадачен и от облеклото му. Съществото носеше изящен златен обръч с голям шлифован рубин на челото. Елфите също носеха украшения, но само по време на празненства, иначе се задоволяваха с обикновени венци и амулети.

Освен това, разбира се, правеха впечатление и самите одежди.

Този „елф“ имаше дрехи от фин плат и обръчът на челото му бе дело на истински майстор. Въпреки едрото си мускулесто тяло той не се държеше със самоувереността на воин или скаут и ако се вземеше предвид дегизировката, май предпочиташе по-скоро да остане незабелязан, отколкото да търси конфликт. Алистан не се съмняваше, че е магьосник, но дрехите и илюзията, с която се прикриваше, го отличаваха категорично от Тъкачите на заклинания в Елвандар или маговете учени от Елдар. Тяхното магьосничество бе колкото дело на природата, толкова и на ума и волята, а заклинанията на това същество сякаш се носеха на раменете като наметка и приличаха на тъмното човешко изкуство.