Kолеж за магьосници

Последния ден, преди започване на занятията, Елиът и Куентин заобиколиха Къщата и застанаха пред фасадата, гледаща към река Хъдсън. Широки каменни стъпала водеха от терасата към красив викториански навес за малки плавателни съдове. Двамата решиха, че на всяка цена ще се повозят с лодка, макар че досега не бяха хващали гребла. Елиът изтъкна, че след като са гениални магове, все някак ще се справят с една проста лодка.

Пуфтяха, напъваха се, но накрая избутаха във водата дълъг двуместен скул, при това без да се наранят или да се ядосат един на друг, че да се откажат от плаването. След няколко неуспешни опита най-после обърнаха лодката в желаната посока и бавно загребаха. Ентусиазмът им не беше помрачен нито от несръчността им, нито от факта, че Куентин изобщо не беше във форма, а Елиът хем не беше във форма, хем бе закоравял пушач.

След около километър лятото изведнъж свърши, стана студено и мрачно. Елиът обясни, че са излезли извън обсега на магията, която пази "Брейкбилс" от любопитни очи, и че отново е ноември. В продължение на двайсет минути гребяха ту напред, ту назад, наблюдаваха как небето променя цвета си и усещаха как температурата се понижава, покачва и пак се понижава.

На връщане бяха капнали от умора, затова оставиха лодката да плава по течението. Елиът се настани удобно, запали цигара и заразказва. Заради надменното му поведение Куентин беше решил, че новият му приятел е от богаташко семейство, живеещо в Манхатън, но се оказа, че всъщност Елиът е израснал във ферма в Източен Орегон.

— Нашите получават пари, за да не отглеждат соя — обясни той. — Имам трима по-големи братя. Великолепни екземпляри — добродушни и дебеловрати атлети, които се наливат с бира и ме съжаляват. Баща ми все разправя, че не знае какво се е случило. Предполага, че се е надрусал, преди да ме направи, затова не съм наред. — Смачка цигарата си в стъклен пепелник, който балансираше на коляното си, и запали друга. — Мислят, че съм в специално училище за компютърни гении и хомосексуалисти, затова през ваканциите оставам в колежа. На Хенри му е все едно. Не съм си бил у дома, откакто постъпих тук. Вероятно ме съжаляваш — подхвърли небрежно. Върху дрехите си беше облякъл домашен халат и приличаше на дрипав принц. — Недей. Много съм щастлив. Някои хора не могат да се реализират без семействата си, което си е съвсем в реда на нещата. Обаче има и други начини.